В помощ на ответниците по дела срещу Топлофикация

*актуално към 20.02.2019

ДО

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД

гр.д. № 70830/2016г., 82 състав

 

ИСКАНЕ ЗА СПИРАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО

                                                                                                 

от Камен Добринов Добрев, Софийска адвокатска колегия, вписан с личен адв.№1100581210 във ВАдС, като пълномощник по делото на – ответник

С адрес на кантора и за призоваване по делото: гр. София, бул „Димитър Петков“ №111-113, ет.2, офис 2, ел. поща: kamen.dobrev@abv.bg

 

УВАЖЕМА ГОСПОЖО РАЙОНЕН СЪДИЯ,

Отправям към Вас следните искания:

I. ИСКАНЕ ЗА ОТПРАВЯНЕ НА ПРЕЮДИЦИАЛНО ЗАПИТВАНЕ

По искане на Омбудсмана на Р. България пред ОСГК на ВКС бе образувано тълкувателно дело №2/2016г. на ВКС по въпроса за противоречия в практиката на съдилищата по прилагането на разпоредби от Закона за енергетиката – чл. 153, ал.1 и Закона за защита на потребителите – чл.62 и §1 от ДР на ЗЗП в случаите, касаещи доставяне на топлинна енергия за битови нужди.

С решение от 25.05.2017г. по тълк. дело 2/2016г. на ОСГК на ВКС се отговори на поставения от Омбудсмана въпрос. Съдът счете, че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл.62 във връзка с §1 от ДР на Закона за защита на потребителите.

Обръщам обаче внимание на особеното мнение на съдия Светлана Калинова, която намери за необходимо да се отправи преюдициално запитване до СЕС за тълкуване разпоредбата на чл.27 от Директива 2011/83/ЕС по отношение понятието „потребител“ в случаите на доставяне на топлинна енергия, понеже чл.62 от ЗЗП транспонира именно общностната норма.

Също считам, че даденото разрешение на въпроса от ВКС не отменя задължението на решаващия съд да отправи преюдициално запитване до СЕС относно валидността на общностна правна норма и нейното тълкуване.

Ето защо и на основание чл. 628 и чл.267 от Договора за функциониране на ЕС /ДФЕС/, моля настоящият съд да отправи преюдициално запитване до СЕС за поставяне за разглеждане на следните въпроси:

1.Следва ли чл.27 от Директива 2011/83/ЕС да се тълкува по отношение на понятието „потребител“ в смисъл, че включва или обратното, че изключва от това определение физическо лице, което притежава самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост и което по силата на изрична вътрешна норма на държава – членка се счита за клиент на топлопреносно дружество (доставчик на топлинна енергия) по силата на публично известни общи условия за продажба на топлинна енергия, без да е налице между него и дружеството подписан изричен писмен договор?

2.Касае ли се за непоръчана доставка на топлинна енергия (централно отопление), ако клиентът, притежаващ самостоятелен обект в сграда – етажна собственост, не е подписал изричен писмен договор с доставчика? Дължи ли възнаграждение за доставената услуга?

II. ИСКАНЕ ЗА СПИРАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО – ПЪРВО

 Пред СЕС е образувано дело С-775/2017г. по отправено преюдициално запитване от СРС, 76 състав /съдия Шекерджийски/ по гр.д.29505/2017г. с преюдициални въпроси относно приложението на Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011г. относно правата на потребителите (по-долу Директивата), а именно:

–    1. Директивата изключва нормативната уредба на традиционното договорно право относно сключването на договори, но дали изключва регламентация на тази крайно нетипична законово предвидена структура за възникване на договорна връзка?

–    2. Ако Директивата не изключва собствена регламентация в тази хипотеза, това договор по смисъла на чл. 5 от Директивата ли е или нещо различно? Ако е или не е договор, то Директивата приложима ли е в случая?

–    3. Този тип фактически договори регулира ли се от Директивата, независимо от момента на възникването им или тя се прилага само за новопридобити жилища или още по-тясно – новоизградени жилища (да се разбира абонатни инсталации с искания за присъединяване към топлоснабдителната мрежа)?;

–    4. Ако Директивата е приложима, то националната уредба нарушава ли чл. 5, § 1, б. Е, във връзка с § 2, регламентиращи правото принципната възможност правоотношението да бъде прекратено?

–    5. Така, ако ще се сключва договор, то той следва ли да е в някаква форма, а и какъв би следвало да е обемът от съдържание на информацията, която трябва да се предостави на потребителя (разбиран като индивидуален собственик на жилище, а не етажна собственост)? Липсата на информация, представена своевременно и достъпно влияе ли на възникването на правната връзка?

–    6. Необходимо ли е изрично искане – изразено формално желание от страна на потребителя, за да бъде страна в подобно правоотношение?

–    7. Ако е сключен договор, неформален или формален, то отоплението на общите части на сградата (най-вече стьлбищната клетка), част ли е от предмета на сделката и потребителят поръчал ли е услугата в тази ѝ част, ако няма изрично искане за това от него или дори от цялата етажна собственост (например при свалени радиатори, което е масовата хипотеза – вещите лица не сочат отоплителни уреди в общите части на сградата)?

–    8. Съобразно посоченото, има ли значение (разлика), ако топлоподаването е прекратено в личния апартамент за качеството на собственика като потребител, поискал отопление на общите части на сградата

Поставените за разглеждане пред СЕС въпроси по делото са  пряко свързани с настоящия спор, по който, установено и от вещото лице по СТЕ, ответниците са свалили отоплителните тела в жилището си.

 III. ИСКАНЕ ЗА СПИРАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО – ВТОРО

Пред СЕС е образувано дело С-708/2017г. по отправено преюдициално запитване от Районен съд Асеновград с преюдициални въпроси, свързани също с приложението на Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011г. относно правата на потребителите, а именно:

1.    Допуска ли разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от Директива 2006/32/ЕО¹ на Европейския парламент и на Съвета от 05.04.2006 г. възможността на топлофикационното дружество да претендира стойността на потребена топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация в сгради — етажна собственост, пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект, без оглед на реално отдаденото количество топлинна енергия в обекта?

2.    Допуска ли разпоредбата на чл. 27 от Директива 2011/83/ЕС² национална правна уредба, която задължава потребителите, собственици на жилища в сгради в режим на етажна собственост, които са прекратили ползването на топлинна енергия, като са премахнали отоплителните уреди в жилищата си или по тяхно искане служители на топлоснабдителното дружество са препятствали техническата възможност на отоплителното тяло да отдава енергия, да заплащат стойността на непоискана, но доставена топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация?

3.    Въвежда ли подобна национална правна уредба нелоялна търговска практика по смисъла на Директива 2005/29/ЕО³ на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета?

Поставените за разглеждане пред СЕС въпроси по делото са също пряко свързани с настоящия спор, по който, установено и от вещото лице по СТЕ, ответниците са свалили отоплителните тела в жилището си.

IV. ИСКАНЕ ЗА СПИРАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО – ТРЕТО:

На основание чл.229, ал.1, т.4 моля да спрете производството до произнасяне на Върховен административен съд – петчленен състав по жалба на Министъра на енергетиката срещу решение №4777/13.04.2018г., постановено по адм. дело 1372/2016 г., с което бе отменена зависимостта (формулата) по т.6.1.1 от Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост в редакцията й, приета с Наредбата за изменение и допълнение на Наредба 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. В своите мотиви ВАС сочи, цитирам дословно:

„От заключението по допуснатата съдебно-техническа експертиза се установява, че вещото лице приема, че „…нерегламентираното спиране на ОТ в общите части влияе.“ Този отговор е даден по формулирания от жалбоподателя Г. въпрос – „ При сегашните условия, с премахнати радиатори по общи и частни помещения в сградата, при спиране и пускане на радиаторите на определени деления на вентила от техните собственици, как влияят проектната и инсталираната мощности на реално отделеното количество ТЕ по тръбите на СИ?“
Изводът, който според настоящия съдебен състав следва от отговора на вещото лице е, че спирането и регулирането на притока на топлинната енергия към радиаторите чрез вентилите им, влияе на количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация в сграда етажна – собственост. При този извод и предвид определението на „Действително инсталирана мощност на отоплителната инсталация“, дадено в §1, т.2а от ДР на Наредбата за топлоснабдяването, следва, че действително инсталираната мощност на отоплителните тела в сградата за отчетен период, отчетена с параметъра Qдим във формулата, в някои случаи може и да не съвпадне с реалната мощност на отоплителните тела в сградата за отчетен период, тъй като не отчита спирането на подаването на топлинна енергия към радиаторите чрез вентилите им.
По тези съображения, настоящият съдебен състав преценява като недоказано обстоятелството, че с приложението на формулата в т.6.1.1 от Методологията се постига законовата цел, предвидена в чл.155, ал.2 от Закона за енергетиката.
В заключение, съдът приема, че оспорената част( приетата зависимост) от разпоредбата на т.6.1.1 от Методиката е приета в резултат на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, неясна е по отношение на част от параметрите в нея и с приложението й, не се постига законовата цел, заложена в чл.155, ал.2 от Закона за енергетиката. Посочените основания са достатъчни за настоящият съдебен състав, да приеме, че оспорването е основателно.“

След обжалване на решението от страна на Министъра на енергетика е образувано адм.д. 8394/2018г. на Трето отделение, петчленен състав на ВАС, което се администрира.

Считам, че е налице предпоставката на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК – решението относно валидността на формулата по т.6.1.1 от Наредбата има значение към исковата претенция по настоящото дело, част от която е именно за доставена, но незаплатена топлинна енергия, отдадета от сградна инсталация. Намирам, че ако производството продължи, сме изправени пред угрозата да постановите съдебен акт и да осъдите ответниците за суми, изчислени върху отменена и обявена за незаконосъобразна методика за изчисление на дяловото разпределение на топлинна енергия.

Приложение : Препис от искането за ищцовата страна

С уважение: адвокат Камен Добрев

гр. София