ВАС отсъди – всеки български гражданин има право на достъп до безплатно и съвременно лечение

Всеки български гражданин има неотменимо предоставено му право за достъп до модерни и безплатни методи на лечение, щадящи здравето, предотвратяващи болката и страданието, и това се гарантира, както от вътрешното законодателство – в чл. 52, ал.2 от КРБ, чл. 2, т.6, чл.82, ал.1, т.8 и т.11 от Закона за здравето, така и от международното и общностно право – чл. 12 от Международния пакт за икономически, социални и културни права и чл.35 от Хартата на основните права на ЕС.
В поредица от свои решение ВАС признава, че когато се касае за вече извършено лечение в чужбина, със средства на самия пациент – Министерство на здравеопазването е длъжно да възстанови направените разноски.

ИСТОРИЯ НА СЛУЧАЯ
След проведени през месец февруари 2009г. изследвания на пациента е поставена диагноза тумор на главния мозък, като в УМБАЛ „Свети Иван Рилски“ ЕАД гр. София му е извършена операция за отстраняването на същия. През октомври 2011г. на пациента е проведено контролно изследване, при което се установява рецидив на туморното образувание. Лекуващият екип тогава в лицето на един от доайените на неврохирургията в България, покойният вече проф. д-р Венцеслав Бусарски дм, д.м.н., препоръчва извършването на нова хирургична интервенция по аналогия на първата.
За съжаление при заболяване от такъв тип прогноза за пълно отстраняване на туморното образувание чрез хирургическа операция не може да бъде дадена и като следствие последващото му нарастване е възможно да се случва многократно. Отстраняването на тумора по оперативен път допълнително крие риск от засягане на жизненоважна мозъчна тъкан, увреждане функционалността на различни части на човешкото тяло и дори смърт. Следоперативното възстановяване е съпроводено с физически болки, дискомфорт и психически страдания.
В България по това време не се предлага лечение чрез радиохирургия от най-съвременен тип. Затова пациентът подава до Комисия за лечение в чужбина към Министерство на здравеопазването молба за финансиране на лечение в чужбина. Отговор от КЛЧ не последва, никой от Комисията не се свързва с пациента. Спешното състояние налага провеждане на самото лечение преди финализирането на процедурата пред КЛЧ чрез самофинансиране.
Касае се за доказан алтернативен метод на лечение на това заболяване, приложим към края на 2011г. в чужбина, но не и в България поради липса на необходимата за целта високотехнологична медицинска техника. Този метод на лечение не е оперативен и значително намалява риска от усложнения и продължителността на възстановяване, сравнен с традиционната хирургия и съществуващите към онзи момент в страната методи за лъчетерапия на мозъчни тумори. Това е технологията за лъчелечение чрез прецизна роботизирана система за радиохирургия. Тя е проектирана за неоперативно (безкръвно) лечение на рак по цялото тяло с точност по-малка от милиметър и е особено подходяща за тумори на труднодостъпни места, които не могат да бъдат премахнати по хирургичен път. Лечението е неинвазивно, безболезнено, максимално щадящо за околните на тумора здрави тъкани, без наркоза, без химиотерапия и без проблемите на следоперативния период на стандартната хирургия.
Проведеното в края на 2011г. лечение на пациента в Турция е успешно и до днес същият се радва на своето здраве.

 

ХРОНОЛИЯ НА СЪДЕБНИТЕ СПОРОВЕ

За направените разходи за медицински дейности са издадени фактури на обща стойност от 23015,24 турски лири равностойни на 18 350 лв. по курс на БНБ към датата на разхода.

С искане с вх. №94-934/17.08.2016г. заявихме пред Министерство на здравеопазването да изплати на пациента сторените от него разноски за лечение в чужбина в общ размер на 18 537 лв. Искането ни се основаваше на конституционно гарантираното право на съвременно и безплатно лечение на всеки гражданин, на редица вътрешни и международни актове.

В законоустановения срок министърът на здравеопазването не се произнесе по така направеното искане за възстановяване на средствата за лечение. С искова молба до АССГ, на основание чл.204, ал.1 от АПК вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ обжалвахме мълчаливия отказ на министъра, поискахме неговата отмяна и заявихме своята искова претенция за обезщетение от незаконосъобразния мълчалив отказ – съдът да осъди Министерство на здравеопазването да заплати сторените от пациента разходи за лечение. Пред АССГ бе образувано адм.д. 9693/2017г., на 35 състав, като същото бе разделено – в частта по исковата претенция за обезщетение делото бе спряно, а в частта, в която обжалвахме мълчаливия отказ на министъра – делото бе прекратено и изпратено по подсъдност на ВАС.

С решение на ВАС № 8629/04.07.2017 г. по адм. дело № 1288/2017 г., потвърдено с решение № 15478/18.12.2017 г. по адм. дело № 10913/2017 г. ВАС отмени мълчаливия отказ и задължи министъра на здравеопазването да се произнесе изрично и съобразено указанията на съда. По делото бяха изслушани всички възражения на министъра относно недължимостта на разноските за лечението. В мотивите на съда по решение на ВАС № 8629/04.07.2017 г. по адм. дело № 1288/2017 г. се дават изрични указания на административнния орган за изплащане на сумата, като се сочи, че: „Изразът „заплащане на лечение за заболявания“ не съдържа ограничението „предстоящо лечение. Министърът на здравеопазването е овластен да определи реда, по който ще се осъществи заплащането и не е в рамките на неговата компетентност да стеснява обхвата на леченията по чл.82, ал.,, т.8 от Закона за здравето. … В процесния случай се иска заплащане на вече проведено лечение, разходите за което са доказани по размер, видно от приложените по делото фактури, издадени от Анадолски медицински център.“

Месеци наред, след връщане на преписката при административния орган, Министърът на здравеопазването отказваше да изпълни указанията на съда и да издаде заповед, с която да се съобрази със съдебните мотиви и да възстанови средствата за лечение. Това наложи да бъде сезиран председателят на Шесто отделение на ВАС за наличието на предпоставките на чл.306 във вр. с чл.304, ал.1 от АПК – неизпълнение на влязло в сила решение на съда, за което на министъра на здравеопазването (Кирил Ананиев) му бе наложено административно наказание „глоба“ в размер на 800лв. (разпореждане № 10 от 27.07.2018 год. По АНП №10/2018г., потвърдено с решение №11947/01.10.2018г. на ВАС, VI отделение по адм. д. 11549/2018г. на ВАС)

Последва издаване на заповед № РД-20-12 от 06.07.2018г. на министъра на здравеопазването, с която последният вече писмено отказа да възстанови направените от пациента разноски за лечение в Република Турция с мотива, че в страната тогава е имало идентично лечение и такова й е било предложено. С решение на ВАС № 7062/13.05.2019 г. по адм. дело № 13115/2018 г., потвърдено с решение № 16400/03.12.2019 г. по адм. дело № 8468/2019 г. съдът отмени като незаконосъобразна заповед № РД-20-12/06.07.2018 г.. На основание чл.173, ал.2 от АПК, съдът отново  изпрати преписката на административния орган със задължение отново да реши въпроса по същество, като издаде заповед и вземе предвид указанията по тълкуването на чл.82, ал.1, т.8 от Закона за здравето, изложени в решенията на съда и възстанови средствата за лечение. В мотивите на решение на ВАС № 7062/13.05.2019 г. по адм. дело № 13115/2018 г., за пореден път се сочи, че по подаденото от пациентката заявление отговор не е постъпил и МЗ, и консултативния орган към него (КЛЧ) не са изпълнили по отношение на нея основното си задължение – да закрилят здравето й и да й дадат възможност да направи информиран избор (стр.5, абз.3). Съдът допълва, че от многобройните писмени доказателства по делото и от изслушаните показания на доц. д-р Румен Лазаров, става ясно, че радиохирургията не е била приложима в Р. България в този период, а същевременно – този метод на лечение е бил най-съвременен, с доказана ефективност в световната медицинска практика и за пациента е било абсолютно необходимо своевременното лечение на рецидивиралия менингеом. В заключение съдът намира, че отказът да се отпуснат средства за проведеното лечение в чужбина представлява нарушение на материалния закон и е основание за отмяна на оспорената заповед. (стр.7, абз.1).

В мотивите на решение № 16400/03.12.2019 г. по адм. дело № 8468/2019 г. на ВАС, петчленен състав, се възприеха изцяло мотивите на тричленния състав.

Leave a Reply