За странностите в съдебните мотиви по ИСК ЗА ИЗДРЪЖКА на дете

По-долу помествам свое открито писмо до II-ри брачен състав на Софийски градски съд – съдия Галя Митова (докладчик), съдия Валентина Ангелова и съдия Милен Евтимов, който състав участва в постановяване на решение по въззивно гр. д. 14478/2017г. (влязло в законна сила). Понеже законът не допуска обжалване на решението, написах това писмо, от което няма никаква полза, но с надежда за малко утеха от несправедливостта, която съдиите натрапиха. С това, че по ИСК ЗА ИЗДРЪЖКА срещу родител (майка на малолетно дете) не зачетоха средствата по личната й банкова сметка, тъй като не бил установен ПРОИЗХОДЪТ им и не коментираха очевидното – че се касае за нейни спестявания. За това, че принизиха правото в проста аритметична функция на събиране и изваждане. Че заявиха, че по иск за издръжка е без значение  обстоятелството кой от родителите какви грижи полага за детето –  кой ежедневно дава усилия за неговото възпитание, учение, духовно и физическо израстване. И още, че не взеха предвид, че се касае за подписано няколко месеца по-рано споразумение между родителите, по което майката е поела ангажимент за отглеждане на детето при споделен режим – поравно, в половината дни от месеца, срещу (и заради) което бащата се е съгласил на минималната по закон издръжка от по 105лв.. И че не санкционираха родителя (майката), който не изпълнява своята уговорка, дори не коментираха това в мотивите си. И определиха, че за дете на седемгодишна възраст била достатъчна издръжка в размер на 290лв. при нормативно посочен у нас праг на бедността за 2018г. от 371 лв., като я разпределиха соломоновски по 150 за майката и 140лв. за бащата.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ДО

                                                   СЪДИЯ ГАЛЯ МИТОВА

                                                   СЪДИЯ ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА

                                                   СЪДИЯ МИЛЕН ЕВТИМОВ                     

    

                                                                 СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

БРАЧНА КОЛЕГИЯ,

II въззивен брачен състав

      в. гр.д.14478/17.г.

 

ОТКРИТО ПИСМО

/наместо касационна жалба/

От адвокат Камен Добрев, САК, с личен адв. № 1100581210, с адрес на кантората: гр. София, ул. „Димитър Петков“ № 111-113, ет. 2, офис 2, пълномощник по делото на              , действащ чрез законния си представител                       .

 

УВАЖАМЕМИ ГРАДСКИ СЪДИИ,

С решение № 4347/29.06.2018 г., по в. гр. д. № 14478/2017 г. на II брачен състав, по което бяхте докладчик, потвърдихте изцяло решение № 220468/25.09.2017 г. на СРС, 92. състав, постановено по гр. д. 15280/2017 г. на съдия Ивелина Колева, като приехте, че дължимата от                към малолетното ѝ дете                      издръжка следва да бъде в размер на 150 лв.

Понеже решението Ви не подлежи на касационно обжалване (чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК), за нас остава горчивината от несправедливия съдебен акт и единствената морална защита срещу него е да дадем гласност на мотивите Ви и лично да се обърнем към Вас с надеждата да осмислите и се замислите за начина, по който отсъждате. Защото решавате съдби, предначертавате житейски пътища и актовете Ви касаят чувствителни въпроси относно грижите и издръжката на най-малките членове на нашето общество.

Реших да Ви обърна внимание на поредицата от логически грешки, които допуснахте при оценка на доказателствения материал, довели до неправилното и повече от несправедливо съдебно решение.

 

ПЪРВО

На първо място, Вие, за разлика от първоинстанционния съд, все пак (макар с едно изречение), коментирате в своите мотиви, че по делото е разкрита банкова тайна и се установи, че майката на детето, която претендираме да заплаща по-висока издръжка, има наличности по открита нейна банкова сметка. Което е радостно, но радостта стига до тук. Определяте тези средства като „средства, прехвърлени на нейната майка“ и сочите, че произходът им не е доказан, което не давало възможност да се обоснове извод, че майката разполага със средства, извън установените по делото и оттам – отказвате да ги приемете като доказателство относно възможността лицето да дава издръжка в по-висок размер.

Средствата от банковата сметка на ответницата и техният размер са от изключително значение, тъй като приемате, съобразно буквалния прочит на чл. 142, ал. 1 от СК, че именно възможността лицето да дава издръжка и нуждите на детето са единствени от значение при определяне на размера ѝ.

Трябва да се отбележи, че дори и да бяхме в състояние да го сторим, не сте ни указали по никакъв начин и по никое време, че носим доказателствена тежест да установим произхода на паричните средства по банковата сметка на ответницата – въззиваема страна, за да ползвате този аргумент като такъв, все едно тези средства не съществуват и не следва да се вземат предвид при определяне възможността на родителя да дава издръжка. Касае се не просто за наличност по банкова сметка на майката, прехвърлена към нейната майка през м. април 2017 г. (вероятно съвсем случайно в месеца, когато е разкрита банковата тайна), а за регулярно, ежемесечно внасяне от самата нея на каса на суми в различен размер, както следва:

 

 

Дата на внасяне

 

Сума (в лева), внасяна на каса

от 

по сметка с IBAN *****************

07 януари 2016 700
05 февруари 2016 300
09 март 2016 500
06 април 2016 350
04 май 2016

14 май 2016

350

400

03 юни 2016

27 юни 2016

300

100

05 юли 2016 400
16 юли 2016 300
05 октомври 2016 100
05 декември 2017 300
05 януари 2017 500
15 февруари 2017 300
24 април 2017 200

 

От приложения по делото отчет по сметката на майката, открита в „ПИБ“ АД става ясно, че към 24.04.2017г. тя има натрупани общо 12 221,58лв., от които 5 101,37лв. са спестени в периода януари 2016 – април 2017г.

Понеже в своите мотиви сте превърнали правото в израз на математически функции (събиране и изваждане), трябва да признаете, че е мъчно обяснимо как лице с усреднен за периода доход от 840 лв. и разход за наем от 350 лв., успява в някои месеци да внесе на каса по сметката си суми от по 750 лв., 700 лв., 500 лв., 400 лв. и пр. на месец и може да натрупа по сметка 5 101,37лв. за 16 месеца.

Вероятно, ако бяхме установили, че ответницата притежава недвижими имоти или движими вещи на значителна стойност, щяхте да ни упрекнете, че не сме установили произхода на средствата, с които са придобити, и отново поради именно тази причина нямаше да ги вземете предвид при преценка на имущественото положение на страната?

Обидното е, че и двете свидетелки по делото на другата страна – Темелкова и Динева в своите показания пред първоинстанционния съд еднозначно посочиха, че знаят от самата         , че тя има спестявания (вж. стр. 92 гръб и стр. 93, гръб от протокол от с. з. от 11.09.2017 г. по гр. д.15280/2017 г.). Но Вие удобно подминавате това обстоятелство и не го обсъждате като заключавате, че не сме доказали произхода на средствата, все едно имаме разследващи функции. Привеждам като довод два факта, които ясно показват, че става дума за спестявания: първо, начинът на внасяне на тези средства – ежемесечно, лично на каса от лицето; второ, сумата по сметката се натрупва и от нея не се тегли повече от 14 месеца.

При вземане на своето решение Вие не съобразихте характера на воденото дело и засиленото служебно начало, което ВКС предпоставя от съдилищата при спор за издръжка на дете. Защото защитата на интересите на децата е ангажимент не само на страната, но и на съда. Така Вие пренебрегнахте дадените препоръки с решение № 116/16.04.2014 г. по гр. д. 5156/2013 г. на IV ГО на ВКС, в което се сочи, че задължение на първоинстанционния съд е служебно да събере доказателства в подкрепа или опровержение на правнорелевантни факти, както и да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства без ограничение във времето и ако той не е сторил това, въззивният съд следва служебно, без ограничение във времето да го стори, дори и при липсата на нарочно оплакване във въззивната жалба.

В разрез на това, първоинстанционният съд въобще не обсъди тези средства, а Вие приехте, без да сте ни възлагали доказателствената тежест, че не сме доказали произхода им. Защо, като приехте, че това обстоятелство е относимо към правния спор, не събрахте доказателствата за него служебно?

Този Ваш подход – да аргументирате, че няма да вземате предвид парични постъпления, защото не бил доказан произходът им, е в дисонанс не само с правната и житейска логика, но и със собствените Ви възгледи при вземане на решение по друго дело за издръжка на дете. Така в решение № 1900/20.03.2015 г. по в. гр. д. 18354/2014 г. на СРС, по иск с правно основание чл.150 от СК, по което съдия Галя Митова е докладчик, Вие сочите:

„Сочи се, че размерът на издръжката не може да бъде определян само според нуждите на децата, а следва да се вземат предвид и възможностите на задължения родител. По делото не са представени доказателства, от които да се установява, че бащата с оглед на неговите доходи, имотно състояние и професионална квалификация има възможност да получава като доход средната работна заплата за страната. С неговите качества, трудно би могъл да получава доход, по-висок от минималната работна заплата за страната.

Наведените доводи са неоснователни. По делото е доказано със свидетелски показания, че въззивникът упражнява трудова дейност, като е оправял автомобили. Действително не са представени доказателства за неговите доходи, но това се дължи на факта, че последният не е обявил доходите си в НАП.“

 

Става ясно, че за едни случаи може, а за други – очевидно не. Основното е тук, че в първоинстанционното производство положихме усилия да установим имотното състояние на ответницата, като изискахме справки от НАП и НОИ досежно получавани от нея доходи, разкрихме банкова тайна за нея и в този смисъл е необяснимо защо съдът ни възлага последствията от недоказване на обстоятелство, което нито е от значение за спора, нито опровергава очевидното – средствата са по сметка на лицето и увеличават състоянието му, а оттам и възможността майката да дава издръжка на детето си в по-висок размер. Оказва се, че родителят, който мързелува по делото, укрива доходи и не проявява никаква процесуална активност, е в привилегировано положение за сметка на ищцовата страна – детето, търсещо издръжка. Следва да Ви припомним, че в три последователни съдебни заседания пред първоинстанционния съд ответницата възразяваше да се изискат справки от НАП/НОИ и БНБ, възразяваше и срещу разпити на каквито и да е свидетели по делото, представи извлечение за последния месец от банковата си сметка, след като вече бе прехвърлила средствата към своята майка, за да убеди съда, че пари там няма и да не се разкрива банкова тайна.

В случаи като този, за целите на подоходното облагане, например, презумпцията на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ДОПК дава отговор на въпроса при несъответствие и превес на стойността на имуществото спрямо получавания и деклариран от едно лице приход/доход как приходната администрация се отнася към подобни средства, а именно – като към подлежащи на облагане с данък печалба или доход. И това е съвсем обяснимо, понеже никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение.

 

ВТОРО

Освен, че не взехте предвид имущественото състояние на лицето със странно оправдателния мотив по пункт първи, Вие отказахте да се съобразите и с утвърдената практика на ВКС, която касае необходимостта при определяне размера на издръжката, съдът да изследва въпроса за полаганите от родителите грижи за детето.

В свое определение от 31.05.2018 г. Вие не допуснахте исканите от нас до разпит свидетели с мотив, че искането е неотносимо, доколкото касае какви нужди има детето и от кого се полагат те за него, което излизало, според Вас, извън предмета на делото. Припомням Ви, касае се за седемгодишно дете, което междувременно, през време на обжалване и насрочване на делото от първа на въззивна инстанция, стана първокласник. Исканите двама свидетели целяха да установят от съда именно: полага ли грижи майката за обучението на детето, интересува ли се тя от него, води/взема ли детето до/от училище/занималня, явявала ли се е на родителски срещи и прочия.

След като разбрах, че не смятате да обследвате никак кой от родителите какви грижи полага за детето и считате това обстоятелство за ирелевантно за предмета на делото, опитах чрез своите писмени бележки да Ви предпазя да не допуснете съдебният Ви акт да е в драстично противоречие с утвърдената съдебна практика, която сочи точно обратното: т. 7 от Постановление на Пленума на ВС № 5/1970 г., решение № 74 от 07.04.2016 г. по гр. д. № 4369 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение, решение № 158 от 28.06.2016 г. по гр. д. № 3316 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение, решение № 334 от 06.01.2016 г. по гр. д. № 2202 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение, решение № 291 от 04.01.2016 г. по гр. д. № 2320 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение, решение № 146 от 27.04.2015 г. по гр. д. № 5404 / 2014 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение, както и в определение № 1312 от 10.12.2012 г. по гр. д. № 736/2012 г. на Върховен касационен съд, решение № 280/28.09.2011 г. по гр. дело № 1654/2010 г. на ВКС, III г. о. и решение № 341/01.11.2011 г. по гр. дело № 147/2011 г. на ВКС, III г. о.

По странното обаче е, че самата Вие, съдия Галя Митова, сте разгледали и докладвали производства, по които нееднократно (и правилно според мене) сочите, че обемът полагани грижи и от кого се полагат те са от значение при определяне на дължимата от родителя издръжка, което навежда на съмнението, че имате особен подход към настоящия казус.

Така, например, с:

Решение № 1768 от 16.03.2017 г. по гр. д. № 11700 / 2016 г. на Въззивен II брачен състав на Софийския градски съд, по което докладчик е съдия Галя Митова, Вие сочите, че:

„Възможностите на лицата, които дължат издръжка, се определят от техните доходи, имотно състояние и квалификация, като се вземат предвид и грижите на родителя, отглеждащ детето.

Решение № 341 от 16.01.2013 г. по гр. д. № 7234 / 2012 г. на Въззивен I брачен състав на Софийския градски съд, по което докладчик е съдия Галя Митова, Вие сочите, че:

Тази сума следва да се разпредели в тежест и на двамата му родители, като се вземе предвид, че майката полага ежедневни грижи за детето.“

Неглижиране на обстоятелството по делото кой от родителите какви грижи полага за детето и от това – съобразяване на разпределението на издръжката, е крайно несправедливо и ни сбогува със здравия разум. Така Вие принизявате правото и справедливостта, която то следва да въздава. Обезсмисляте усилията, които родителят с възложени родителски права полага за своето дете, неговата отдаденост, заетостта му.

 

ТРЕТО

Като продължение на допусната по пункт втори грешка, Вие, в разрез със съдебната практика по приложение на чл. 269 от ГПК и задълженията на въззивния съд (решение № 331/19.05.2010 г. на ІV гр. отд., по гр. д. № 257/2009 г., решение № 217/09.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г. на ІV гр. отд., решение №700/28.10.2010 г. по гр. д. № 91/2010 г. на ІV гр. отд.) не обсъдихте в цялост наведените от наша страна възражения, нито в цялост събрания по делото доказателствен материал. Ако го бяхте сторили, несъмнено щяхте да достигнете до съвсем друг, по-търпим и справедлив правен извод. По делото бяха разпитани свидетели, чиито показания, вероятно по почин на първоинстанционния съд, Вие отминавате все едно ги няма и не съществуват. Голословното преразказване на част (вероятно пак за удобство) на казаното от тях пред съда не означава, че излагате мотиви относно показанията, в съвкупността им с всички останали доказателства. Защото, ако го бяхте сторили в детайли, нямаше как да отминете очевидното. Разпитаните по делото свидетели (по двама за всяка страна) дадоха диаметрално противоположни показания досежно това какви грижи и с какъв интензитет се полагат от майката за детето и Ваше задължение беше да мотивирате кои от тези показания кредитирате и кои не, давате ли превес на някои от тях и ако да – защо?

Като не обсъждате показанията на свидетелите и не посочвате какво сте приели за установено от тях, Вие ни лишавате от възможността за евентуален бъдещ иск срещу родителя с оглед изискването на чл.150 от СК, който допуска такъв само при изменение на обстоятелствата. Как да твърдим новост в обстоятелствата относно полагането на грижи за детето, след като съдът е замълчал какви са установените от него вече обстоятелства?

 

ЧЕТВЪРТО

Дори да се приеме, че нуждите на детето могат да бъдат задоволени със сума в общ размер на 290 лв. (Ваше заключение в мотивите на решението, което е крайно дискусионно, при положение, че прагът на бедност в страната за 2018 г. е 371 лв. съгласно постановление № 280 на МС от 08.12.2017 г.), Вие следваше да разпределите този размер на издръжка между родителите по справедлив начин, съобразявайки обстоятелството от кого се гледа детето и кой от двамата полага усилия за неговото учение и възпитание, за физическото и духовното му израстване. Вместо да сторите това, Вие необяснимо защо разпределяте издръжката на детето при отношение – 150 лв. за майката и 140 лв. за бащата – почти наравно. Става ясно, че родителят, на когото не са възложени родителските права, който не желае да отглежда при себе си детето, не иска да се ангажира с неговото възпитание, има предимство понеже законовият императив сочи, че той е длъжен да дава издръжка едва след като се съобрази доходът и възможността да осигури издръжка първо за себе си (чл. 142, ал. 1 от СК). Хуманност каквато на другия родител не е предоставена. Той (в случая бащата), който ежедневно се грижи за детето, трябва да му осигурява храна, облекло, да го възпитава, да полага грижи за образованието му, да е до него всякога, когато детето има нужди, от този начин на определяне на издръжката не може да се ползва. Има или няма за себе си, той трябва да осигури издръжката на детето си.

Цинично е и обстоятелството, че вземате предвид едни обстоятелства, а други – не: например, отчетохте, че майката може да се ползва от обстоятелството, че няма собствено жилище, и отчетохте като разход наема, който тя плаща 350 лв., докато не отчетохте, че детето живее с баща си в дома на своята баба, заедно с неговия чичо, без собствена стая, и това е така, защото те не могат да си позволят собствено или под наем жилище.

 

ПЕТО

Следва да Ви се обърне внимание и за особения характер на това производство и за нуждата от диференциране на исковете за изменение на издръжка по чл. 150 от СК, а именно – дали се касае за предходна издръжка, определена от съда в рамките на състезателен исков процес или определена въз основа на споразумение между страните.

Защо е от значение това разделение и защо съдът следваше да обърне внимание на това обстоятелство?

Дължимата до момента издръжка в размер на 105 лв. (в минимален размер съобразно МРЗ за 2017г.) е определена въз основа на постигнатото между родителите на детето взаимно съгласие – споразумение, обективирано в решение № 7735/03.06.2016 г. по гр. д. 17531/2016 г. на СРС, 139. състав, без по него съдът да е обследвал нуждите на детето или възможностите на родителите за тяхното задоволяване. Съдът в предходното производство е нямал такова задължение, а единствено трябваше да съобрази дали със споразумението са защитени интересите на детето (чл. 49, ал. 5 от СК).

За първи път в настоящото производство се събраха доказателства досежно нуждите на детето и възможността на родителя (майката) да дава издръжка. В този смисъл, не може да се сподели аргументът на съда, че издръжката се определя съобразно промени в нуждите на детето или в имущественото състояние на майката

Разводът по взаимно съгласие е постигнат между родителите въз основа на споразумение, с което на майката е дадена възможност и тя е поела ангажимент да взема детето две (пълни) седмици от месеца. Минималният размер на издръжката от 105 лв. е определен именно в контекста на т. 2.2. и т. 2.3 от споразумението, представено Ви по делото – за поравно поделяне грижите за детето във времето, за споделен режим на неговото отглеждане. Този размер от 105 лв. не е съобразен нито с нуждите на детето, нито с действителната възможност на майка му да заплаща по-висок размер, а единствено от желанието на бащата майката да участва в грижите и възпитанието на своето дете, да не настъпва отчуждение помежду им, да може детето да е със своята майка. Споразумението следваше да се тълкува от Вас и то съобразно всички негови клаузи и поети ангажименти, а Вие отказахте да го обсъдите. Напротив, голословно се позовахте единствено на размера на определената в него издръжка от 105 лв.

Тъй като след развода това задължение (да се грижи за детето при споделен режим) майката не изпълняваше, напротив – по показанията на доведените от нас свидетели тя го взема веднъж месечно, най-много с преспиване от една вечер, осем месеца по-късно претендирахме увеличение на издръжката. Подходът, който съдът възприе – да съблюдава дали са били налице изменения в нуждите на детето и възможността на майката да дава издръжка в този период – обезсмисля подписването на споразумението между родителите, тъй като (явно е!) за майката няма никаква санкция, ако е поела ангажимент да полага грижи наравно с бащата и просто отказва да изпълнява този свой ангажимент. Напротив, оставаме с впечатление, че съдът толерира подобно поведение, като не обследва поетите договорни ангажименти, нито коментира клаузите на споразумението.

 

УВАЖАЕМИ ГРАДСКИ СЪДИИ,

Изложеното по-горе ясно сочи за допуснати от Вас грешки при постановяване на съдебния акт, за необоснованост и бланкетност на мотивите, за неприлагане на служебното начало при дирене на истината. Истина, която с надежда очаквахме да бъде постановена от Вас, за да въздадете справедливост.

 

 

 

 

 

София, 31.07.2018 г.                                                                        С уважение:             ………………………………

(адвокат Камен Добрев, САК)

 

 

 

 

 

Вашият коментар