За свободния достъп на адвоката до изпълнителни дела

Функцията на адвоката предполага в хода на своята работа той да бъде добре информиран, запознат с конкретиката на случая, който поема. В този смисъл, нормативната уредба, регламентираща достъпа на лица, упражняващи адвокатска професия до дела е последователна и ясна. На адвоката са дадени правомощия да преглежда всякакви книжа и да има достъп до всякакви лични данни в тях само въз основа на качеството му на адвокат, дори тези данни да са на трети лица. Така съгласно чл. 31, ал.1 Закона за адвокатурата адвокатът има свободен достъп и може да прави справки по дела, да получава копия от книжа и сведения с предимство в съда, органите на досъдебното производство, административните органи и други служби в страната и навсякъде, където е необходимо, само въз основа на качеството си на адвокат. В този смисъл е и препращият чл. 73, ал.3 от Правилника за администрацията на съдилищата (ПАС), който регламентира, че адвокатите осъществяват правото си на достъп до информация по делата съгласно чл.31 от ЗА, като законодателният подход е с посочения текст да се отграничи адвоката от адвоката – пълномощник на някоя от страните по делото, за който текстът на чл.73, ал.2 от ПАС изрично сочи, че осъществява правото си на достъп до информация по реда на процесуалните закони. Тоест, разпоредбата на чл.31, ал.1 от ЗА е специална и регламентира правото на достъп на адвоката не като процесуален представител в производството, а само в качеството му на такъв.
Тези права са съпроводени и с повече ограничения, задължение и много по-интензивни и тежки наказания при злоупотреба с информацията, станала достъп на адвоката. Така, съгласно чл. 45 ЗА адвокатът е длъжен да пази тайната на своя клиент без ограничение във времето. Адвокатът няма право като свидетел да разкрива каквито и да е обстоятелства, включително лични данни, които са му били поверени в качеството му на адвокат от негов клиент или от друг адвокат относно клиент. Много по-тежка е и отговорността, която носи адвокатът, за да защити интересите на своя клиент и в частност неговите лични данни – той носи, на първо място, наказателна отговорност по чл.145 от НК, според който ако противозаконно разкрие тайната на своя клиент, когато тя е поверена или му е станала известна във връзка с неговото занятие, същият може да бъде наказан с лишаване от свобода до една година, а на следващо място – той носи и дисциплинарна съгласно чл.132, т.1 от ЗА.
Въпреки това, в своята дейност като адвокат, при опитите ми да извърша справки по дела при частни съдебни изпълнители, достъп до тях не ми се предоставя с довода, че не съм пълномощник на никоя от страните. В друг случай се иска не писмено, а пълномощно от адвокатски кочан, което също не кореспондира със закона. Исканията/молбите, които прилагам са към ЧСИ Иван Чолаков (СГС), ЧСИ Стоян Якимов (СГС) и ЧСИ Кръстьо Ангелов (ОС Стара загора), но личният ми опит е, че подобни откази на съдебни изпълнители са масови, а правилното тълкуване на разпоредбата, която сама по себе си считам за пределно ясна – изключение. Отказите се правят от служители при ЧСИ на гише, които очевидно са инструктирани, като не ми се дава възможност да се запозная с евентуална резолюция на самия ЧСИ върху писмените ми молби до тях.
Обърнах се към Софийска адвокатска колегия, като член на професионалната гилдия, в която членувам, за съдействие. Защото неспазването разпоредбата на чл.31 от Закона за адвокатурата ограничава правото на всеки един адвокат на свободно упражняване на труд.

Вашият коментар