След дисциплинарното наказание на ЧСИ Иван Чолаков – повече въпроси, отколкото отговори

В свое Решение № 45/07.08.2018 г. по гр. д. 5015/2017 г., ВКС, III ГО отмени решение от 07.08.2017 г., постановено от Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители по дисциплинарно дело № 28/2017 г., с което на ЧСИ Иван Чолаков бе наложено наказание „лишаване от правоспособност“ за срок от ТРИ ГОДИНИ и вместо това определи наказание от ДВЕ ГОДИНИ.

Налице е явно противоречие между диспозитива на съдебния акт, от една страна, с който се намалява срокът на наложеното наказание, и частта с мотивите, от друга, която изобилства с подробни съждения относно тежестта на нарушенията, за които е образувана дисциплинарната преписка срещу Иван Чолаков и неговото дисциплинарно минало. И докато там се сочи, че нарушенията са едни от най-тежките по силата на обективните обстоятелства, че са извършени умишлено и са довели или биха могли да доведат до тежки негативни последици за длъжниците по делата и че самият съдебен изпълнител продължава да проявява безкритично отношение към тези свои прояви, в същото време и напълно необяснимо съдиите в състав Мария Иванова (докладчик), Жива Декова и Маргарита Георгиева редуцират срока на наложеното наказание до две години.

За съжаление, след Решение № 45/07.08.2018 г. по гр. д. 5015/2017 г., ВКС, III ГО и изложените в него мотиви остава сянката на съмнението дали справедливостта се наложи, поставиха се много повече въпроси, отколкото се дадоха отговори на такива.

 

Относно ТЕЖЕСТТА НА НАРУШЕНИЯТА, ВКЛЮЧЕНИ В ДИСЦИПЛИНАРНОТО ОБВИНЕНИЕ:

 

От мотивите на решението става ясно, че дисциплинарното производство срещу ЧСИ Иван Чолаков е образувано по искане на КЧСИ за допуснати от него нарушения по водени общо седем изпълнителни дела, но ДС при КЧСИ налага в своето решение наказание въз основа на нарушенията по три от седемте дела – изп. д. № 20147830400254, изп. д. № 20147830400322, изп. д. № 20167830400377. За останалите четири дела не се коментира нито какви са допуснатите нарушения, нито тяхната тежест, нито по кои дела са установени, доколкото не са предмет на обвинението, обективирано в решението на ДС при КЧСИ. За интересуващия се остава неясно и се поражда съмнение защо веднъж включени в искането за образуване, тези дела впоследствие изцяло отпадат в крайния акт на ДС при КЧСИ и какви са мотивите на състава. Още оттук възникват подозренията, че Иван Чолаков е пощаден и са му спестени обвинения, които биха могли да утежнят положението му, още повече, че няма достъп до дисциплинарното производство и документите по него.

Прави впечатление, че макар и силно съкратен в обхвата на обвинението, по посочените три изпълнителни дела са допуснати тежки дисциплинарни нарушения, част от които се покриват изцяло. Касае се за системно неприлагане на императивни законови норми, за незачитане на минимални стандарти на етично поведение и критичност към извършваната от съдебните изпълнители работа:

  • нередовност на връчване на ПДИ на „друго лице, което живее на адреса“ с посочване на инициали или на адрес, на който лицето (длъжникът) изрично сочи, че не пребивава, като е посочило адрес в чужбина. Касае се за изпълнителни дела, образувани въз основа на издадени по реда на чл. 417, т. 9 от ГПК и представени пред съда записи на заповеди, при които при надлежно връчване и подаване на възражение, изпълнението се спира;
  • зачитане/приемане на хонорари за адвокат, без по делото да са приложени документи, удостоверяващи тяхното заплащане или в разрез с императивни законови норми, които забраняват плащане на ръка. Става въпрос за хонорари, чиито размер възлиза на 25 000лв., все в полза на адвоката Симеон Рачев Миков;
  • насочване на изпълнението към имоти/жилища, за които ЧСИ не е удостоверил, че същите са секвестируеми и при положение, че длъжникът, поради нередовното връчване на книжата по изпълнителното дело, не е имал възможност да възрази за несеквестируемост;
  • пристъпване към принудително изпълнение спрямо имот (жилище) и отваряне с ключар за извършване на опис/без да са уведомени длъжниците и без да е започнал да тече срокът за доброволно изпълнение;
  • нарушения на правилата за извършване на опис и на правилата за оставяне на пазач за пазене на имот, съгласно чл. 486 от ГПК. В протокола за опис са задраскани полетата, съдържащи констатациите за спазване на чл. 444 от ГПК (че имотът е секвестируем) и на чл. 486 от ГПК (на кого се оставя имотът за пазене); също така липсва подписът на лицето, назначено за пазач и приело да пази съответния имот.

 

Относно ДИСЦИПЛИНАРНОТО МИНАЛО НА ЧСИ ИВАН ЧОЛАКОВ:

 

От мотивите на съдебния акт разбираме, че ЧСИ Иван Чолаков е с наложено наказание „предупреждение за временно лишаване от правоспособност“ (Решение № 42/16.02.2010 г. по гр. д. № 126/2009 г. на ВКС, ІV ГО) за извършено нарушение по водене на изп. дело № 383/2006 г., поради неспазване на чл. 191, ал. 2 ДОПК, в резултат на което е била осуетена възможността за цялостно реализиране на вземанията на ТД на НАП София спрямо длъжника по делото. Тоест със своите действия/бездействие, пряко нарушаващи посочената императивна правна норма, ЧСИ Иван Чолаков, извършващ делегирана му от държавата публична дейност, е ощетил фиска, като е пропуснал да присъедини държавата (в лицето на ТД на НАП София) като взискател по посоченото дело, и от това са настъпили вреди. Оттук съвсем резонно се поставят въпросите:

  1. Каква е размерът на вредата (в лева), нанесена на държавата от пропуска на Чолаков? или Какъв е размерът на вземането, с което държавата е ощетена, вследствие пропуска на Чолаков?
  2. Какви стъпки е предприела държавата спрямо съдебния изпълнител за претендиране на обезщетение за тази сума?
  3. Сезирана ли е Прокуратурата на Република България за този пропуск (ако отговорът е „да“ – кога е сезирана, с кой документ?), доколкото разпоредбата на чл. 191, ал. 2 от ДОПК е императивна и е задължение на съдебния изпълнител да не пристъпва към удовлетворяване на взискателя, носител на частно съдебно притезание, преди да получи удостоверение от НАП, която разполага с обща привилегия за вземанията си, ако в крайна сметка тя не е успяла да ги събере?
  4. След като му е наложено наказанието „предупреждение за временно лишаване от правоспособност“, то взето ли е предвид, когато ДС на КЧСИ и ВКС са му налагали впоследствие наказания за други нарушения? Постигнало/Оказало ли е върху извършителя наложеното наказание своя възпиращ/предупреждаващ/превантивен ефект?

 

На следващо място: от мотивите на решението се разбира, че с друго решение на ВКС № 86 от 27.07.2018 г. по гр. д. №1038/2018 г. на ІІІ ГО на ЧСИ Иван Чолаков е наложена глоба в размер на 400 лв. за това, че по всички изпълнителни дела (това е употребеното от съда словосъчетание) е признавал в полза на взискателите юрисконсултски възнаграждения, които по размер надвишават определените минимални размери в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. Оттук следват и следните въпроси:

  1. За кои дела (по номер), водени от СИ, е наложено наказанието, по кои от тях той е приел юрисконсултски възнаграждения по размер, по-висок от този в Наредбата? Какви вреди са нанесени по размер и спрямо кои от длъжниците по дела на ЧСИ Иван Чолаков вследствие на неговия пропуск да зачете нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК?
  2. Считат ли от ДС на КЧСИ и от ВКС, постановили наказанието, че с глоба в размер на 400 лв. са оказали някакво въздействие върху съдебния изпълнител Чолаков, след като същият действа от името на и замества държавата? В каква степен е съответна по размер тази глоба на размера на щетите, нанесени от него?
  3. Какви действия са предприети от Министерство на правосъдието и КЧСИ за последващо наблюдение на дейността на съдебния изпълнител (планови проверки, а не проверки по сигнал) конкретно за това нарушение приемане на надписани възнаграждения на представителя на взискателя)?

Последният въпрос се основава на следния факт, констатиран от ДС на КЧСИ и изложен в мотивите на Решението: по изпълнително дело № 20147830400254 ЧСИ Иван Чолаков незаконосъобразно е приел и признал разноски за адвокатски хонорар в размер на 25 000 лв. (двадесет и пет хиляди лева) в полза на адвоката Симеон Рачев Миков, без по делото да има доказателство, че същият е платен.

Отделно от това, на пишещия е известен служебно и друг случай – изпълнително дело № 20137830400019 (то е извън предмета на дисциплинарното производство), по който ЧСИ Иван Чолаков е приел и признал в полза на адвоката Симеон Рачев Миков – пълномощник на взискателя хонорар в размер на 30 000 (тридесет хиляди) лв.

Пишещият е сезирал и Инспектората към Министерството на правосъдието със сигнал с рег. № 94-К-90/02.05.2017 г., по който срещу ЧСИ Иван Чолаков е образувано друго дисциплинарно производство за извършени общо девет нарушения по водене на изпълнително дело 20167830400271, едно от които е, че в ПДИ е посочен размер на адвокатски хонорар в полза на адвоката Симеон Рачев Миков, който е приет и признат от ЧСИ, въпреки че липсва платежен документ, съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой и т. 1 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. на ОСГК на ВКС по тълк. дело 6/2012 г. Това производство не е присъединено към обсъжданото в решението на ВКС, макар че проверките са се извършили  по едно и също време.)

Изложеното по-горе поставя под основателно съмнение обосноваността и правилността на взетото от ВКС решение, че от една страна, съдът излага подробни и нарочни мотиви; че съдебният изпълнител е действал умишлено; че извършените от него нарушения не са формални, а са довели или са могли да доведат до тежки негативни последици за длъжниците по делата и че самият Иван Чолаков проявява безкритично отношение към своите прояви и, най-вече – че част от допуснатите нарушения сами по себе си са от най-тежките по силата на обективните обстоятелства. Всичко това, съчетано с тежестта на дисциплинарното минало на съдебния изпълнител, на когото са наложени преди последното шест дисциплинарни наказания, не са успели да убедят съдиите от ВКС, че следва да наложат най-тежкото възможно наказание. Напротив, без мотиви и без да е налице нито едно смекчаващо вината обстоятелство, съдебният състав намалява наказанието от три на две години.

Трябва да се отбележи, че дисциплинарното производство срещу ЧСИ Иван Чолаков не е плод на безкомпромисната дейност на ДС към КЧСИ, а на журналистическо разследване и поредица от предавания по Би Ти Ви от пролетта на 2017 г. Повече от подозрително е, че предметът на дисциплинарното обвинение се е разширил единствено до случаите, с които журналистите запознаха широката публика – /линк към едно от предаванията „Тази сутрин“ по Би Ти Ви https://btvnovinite.bg/bulgaria/sled-razsledvane-na-btv-predlozhiha-otnemane-na-pravata-na-chastnija-sadeben-izpalnitel-ivan-cholakov.html/. Интересното е, че по всички дела, включени в обвинението адвокат – пълномощник на взискателя, е адв. Симеон Рачев Миков, а самият ЧСИ Иван Чолаков в свое телевизионно участие по Би Ти Ви  признава, че при него Миков има образувани над 80 дела, което поставя въпроса дали от ДС на КЧСИ са проверили всички тези дела.

Трябва да се припомни, че докато срещу ЧСИ Иван Чолаков се предприеха дисциплинарни мерки и ДС към КЧСИ му наложи най-тежкото наказание, предвидено в ЗЧСИ, то срещу адвоката Симеон Рачев Миков все още не са предприети никакви дисциплинарни мерки. След неуспешния опит последният да бъде отстранен въз основа на текста на чл. 4, ал. 2, т. 5 от ЗАдв., за това, че не притежавал необходимите нравствени и професионални качества, срещу последния в ДС на САК продължава да е висящо дисциплинарното производство за налагане на дисциплинарно наказание, по което, струва ми се, са изтекли всякакви давностни срокове.

Касае се за порочни практики в съвместната дейност между ЧСИ Иван Чолаков и адвоката Симеон Рачев Миков, за които винаги ще остане подозрение, че са „заметени“ и не изкарани изцяло наяве. Нарушенията на Чолаков са напълно несъвместими с етичните правила за поведение на ЧСИ и уронват престижа на професията – не само на съдебните изпълнители, но и на съдебната власт като цяло, тъй като съдебното изпълнение е част от правораздаването в страната. Широкият обществен отзвук на тези негови прояви предизвика силно възмущение. Оттук – резонно е да се помисли за изменение в Закона за частните съдебни изпълнители и в Закона за адвокатурата, като се регламентира наказанието „безсрочно отнемане на правата“, и се увеличат давностните срокове за преследване и налагане на дисциплинарни наказания, за да имат дисциплинарните органи необходимото време да ангажират отговорността на провинилите се, да извършват обективни и задълбочени проверки без да са притиснати от времето.

 

1 thought on “След дисциплинарното наказание на ЧСИ Иван Чолаков – повече въпроси, отколкото отговори

Вашият коментар