ОСЪДИТЕЛНА ПРИСЪДА ЗА ОБИДА СРЕЩУ АДВОКАТ В ИНТЕРНЕТ

В последните години, вероятно заради погрешните ни разбирания за границите на свободата на словото, можем спокойно да кажем, че интернет пространството не е под юрисдикцията на българския наказателен кодекс, доколкото възможността за търсене на отговорност за нанесени обида или клевета в него е сведена до минимум, а осъдителни решения за извършени престъпления там са рядкост. Оставаме с впечатление, че в интернет, като че ли можем свободно и необезпокоявано да заявяваме неверни твърдения спрямо други лица, да отправяме обиди и квалификации към тях, да преповтаряме вече разгласени неистини и срещу всичко това засегнатият трудно може да се защити. Най-вече, защото е мъчно доказуемо авторството на подобно деяние, дори потърпевшият да е съвсем наясно за себе си кой стои зад профила/акаунта на пишещия, а и самият обиждащ/клеветник да не се крие. В съда, понеже присъдата не може да почива на предположения (чл.303, ал.1 от НПК), а авторството на деянието трябва да е доказано по несъмнен начин (чл.303, ал.2 от НПК), нещата стоят по различен начин. Още повече, когато се касае за преписване/позоваване на уж чужди твърдения.

Със свое решение №253/29.01.2014г. по гр.д. №1251/2012г. на ВКС, докладчик съдия Даниела Стоянова, се внесе донякъде яснота доколко и кога се носи отговорност за едни от най-разпространените престъпни деяние – обида и клевета, нанесени чрез интернет. В решението се сочи, че при наличието на обида отговаря всеки един от авторите на обидата, но когато се касае за клевета – само първият клеветник, докато всеки следващ, ако се е позовал на публикувано/а по-рано мнение/статия на друг автор, не може да носи отговорност за това, че се е доверил на добросъвестността на първия. Това становище подлежи на силни критики, доколкото у нас медийната среда позволява съществуването на анонимни статии, несъществуващи автори, такива пишещи с псевдоними, а регулацията на контролния медиен орган (Комисия за регулиране на съобщенията) е, като че ли чужда за интернет пространството. Преписване на написаното от чужд профил е още по-лесно. Оттук нататък, позоваване другигу е най-сигурният начин за избягване на наказателна отговорност.

ФАКТИТЕ ПО СЛУЧАЯ
През 2015г. колегата – адвокат Десислава Филипова е подложена на системни и необосновани лични атаки – обиди и клеветнически/неверни твърдения, разпространявани чрез интернет. От една страна, касае се за публикации във фейсбук групи с имена „Център за човешки права“ и „Срещу произвола на частните съдебни изпълнители и произвола на банките“, а от друга – лични съобщения на електронната й поща, а освен това – коментари на лица с фалшиви профили под статия в електронно издание (Glasove), в което е поместено интервю с адвокат Филипова на тема, свързана с професионалната й дейност.
В цялата тази кореспонденция към адвокат Десислава Филипова са използвани обидни епитети и квалификации с думите, че е „посредствен адвокат“, „завистлива“, „селско девойче“, „джудженце“ , с твърдения, че е „жалка“, че „реномето й в колегията е нула“ и други.

ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО
По наша частна тъжба в Софийския районен съд бе образувано ч.нд. №19722/2015г. на 134 състав, по което срещу подсъдимата Л.Д. бе повдигнато обвинение за нанесени от нея обиди посредством интернет – чрез изпращането на осем електронни съобщения към ел. поща адвокат Десислава Филипова, в условията на продължавано престъпление. Същественото тук е, че обвинението в наше лице разполагаше само с косвени доказателства относно авторството на деянието, а именно:
– електронни документи – самите съобщения от електронната поща на подсъдимата, съдържащ изписани на латиница собственото и фамилното й име, до ел. поща на частния тъжител адвокат Филипова, които бяха изтрити от пощата на подсъдимата, но се пазеха в пощата на адресата;
– съдебно-компютърна експертиза, която установява IP адреса, ползван от изпращащия всички електронни съобщения. Установи се, че съобщенията са изпращани от динамични IP адреси, но всички с един и същи доставчик – „Близу Медия анд Броудбенд“ ЕАД, с който дружество – собственост и управлявано от подсъдимата има сключен договор за доставка на интернет услуга. Установи се още, че електронната поща, от където са изпращани съобщенията е регистрирана през 2008г. и при регистрацията са посочени имената и дата на раждане на подсъдимата. Електронната поща съдържа двете имена на подсъдимата, изписани на латиница;
– справка от интернет доставчика „Близу Медия анд Броудбенд“ ЕАД с приложен договор за предоставяне на интернет услуга между доставчика и дружество, собственост на подсъдимата. От договора се сочи адресът, на който е доставяна интернет услугата в периода на изпращане на инкриминираните съобщения. Този адрес съвпада с адреса на управление на собственото и управлявано от подсъдимата дружество;
– сигнал от подсъдимата срещу частния тъжител до Софийска адвокатска колегия, в който се твърди, че Десислава Филипова е извършила нарушения на Закона за адвокатурата, като в края на сигнала се сочи същата електронна поща, за която обвинението твърдеше, че се ползва от подсъдимата и от където са изпратени осемте съобщения, съдържащи обиди. Сигналът е подписан лично от Л.Д., което обстоятелство не се оспори от нея, там е посочен телефонът й за връзка, като особеното тук е, че в сигнала са използвани специфични за лексиката на подсъдимата изрази като „частен адвокат” и „адвокат на частна практика“, каквито тя използва и в електронните съобщения – предмет на обвинението.
– свидетелски показания на три лица, посредством които ставаше ясно, че в края на 2014г. и през цялата 2015г. частната тъжителка и подсъдимата са в конфликт, като последната е писала множество постове във фейсбук групи с обидни и клеветнически твърдения относно адвокат – дама, която ходела пияна на работа, била посредствена и прочие.

Всички тези доказателства, в своята съвкупност, съдът с председател съдия Албена Дойнова намери за безпротиворечиви относно авторството на деянието и виновност на Л.Д.. Така подсъдимата бе призната за виновна за извършеното от нея престъпления по чл.148, ал.1, т.2 вр. с чл.146, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК, като на основание чл.78 от НК бе освободена от наказателна отговорност и й бе наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000лв.
Присъдата е обжалвана пред Софийски градски съд, предстои насрочване на делото.

Тази присъда е показателна, че дори само с косвени доказателства е възможно да бъде търсена наказателна отговорност на лица, отправящи обиди или клевети чрез интернет.

По-долу прилагам съдебните прения и съдебните мотиви по делото.
Текстът на статията и приложените документи към нея са съобразени с чл.23 от ЗЗЛД и личните данни на подсъдимата са заличени.

Вашият коментар