Как се краде бизнес у нас или историята за собствеността на първата частна акушеро-гинекологична болница

Сигурно малко от Вас знаят, но първата болница по акушеро-гинекология у нас е основана в град Сливен през 2000г. от д-р Йордан Дяков. С неговия син Валентин Дяков се запознах през есента на 2011г., когато той ми разказа своята история и се запознах с документите и делата, които той е неговият баща са водили. Много преди откровенията на н.в. френския посланик Ксавие Лапер дьо Кабан и случая „Белведере“ от 2015г., това е класическа схема за обсебване на чужд бизнес, в който съд и прокуратура са част от самата нея. В това се убедих, след като се запознах с несправедливите и нелогични съдебните актове през годините, с мудността и пълната апатия на прокуратурата.

Това е един от случаите, породили у мен силно чувство на безпомощност да помогна. За историята разказвам по-долу, като Ви предоставям хронологията на събитията, които са се случили със собствеността на първата у нас частна акушеро-гинекологична болница

През 2000 г. Валентин Дяков заедно със своя баща д-р Йордан Дяков, действащ като ЕТ „Д-р Йордан Дяков” учредяват „Специализирана акушеро-гинекологична болница Св.Св. Константин и Елена” ООД. Дружеството е вписано с решение №1561/24.07.2000 г. по ф.д.786/2000 г. при Окръжен съд гр. Сливен с капитал от 5000 лв., разпределен на 500 дяла по 250 на всеки съдружник. За управител на дружеството е назначен д-р Йордан Дяков.
Година по-късно с решение №1303/14.08.2001 г. на ОССл., като съдружник в дружеството е приет Ибрям Мустафов, който закупува от ЕТ „Д-р Йордан Дяков” 200 дружествени дяла. След този момент разпределението на дружествените дялове между тримата съдружници е както следва: ЕТ „Д-р Йордан Дяков” – 50 дяла; Валентин Дяков – 250 дяла и Ибрям Мустафов – 200 дяла.

На 10.09.2001 г.д-р Йордан Дяков и неговата съпруга прехвърлят в собственост на учреденото дружество масивна двуетажна сграда за акушеро-гинекологична болница, построена в общински урегулиран поземлен имот №I, В, кв.2.В, гр. Сливен, на бул.”И.ш.”, със застроена площ от 266.80 кв.м. – там, където и днес се намира болницата.

В средата на 2002 г. Ибрям Мустафов заявява пред Валенитн Дяков и пред неговия баща д-р Йордан Дяков, че вече притежава мажоритарен дял в дружеството. След направена справка в търговския регистър се установява, че действително с договор от 13.12.2001г. Валентин Дяков е продал на новия съдружник Ибрям Мустафов 175 дяла от капитала на дружеството, с което Мустафов придобива общо 375 дяла. Следва да се отбележи, че Валентин Дяков никога не е прехвърлял част от своите дялове на Ибрям Мустафов, поради което този договор е оспорен пред Районен съд Сливен. Образувано е гр.д. №2507/2002г. по описа на съда с иск с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК; чл.26,ал.2 от ЗЗД и чл.472 във вр. с чл.474, ал.4 от ГПК /отм./ във вр. с чл.129, ал.2 от ТЗ за обявяване нищожността на договора за прехвърляне на 175 дружествени дяла. Първоинстанционният съд отхвърля иска като неоснователен и недоказан. След обжалване, обаче Окръжен съд Сливен с решение по гр.д. 612/2004 г. признава за установено, че подписът за „продавач” на договора от 13.12.2001г. за продажба на 175 дружествени дяла от капитала на САГБ „ Св. Констатнит и Елена” ООД на стойност 1 750 лв. не е положен от Валентин Дяков, с което договорът е обявен за нищожен, поради липса на съгласие С решение 211/16.03.2007г. по гр.д. № 1312/2005г., ВКС потвърждава решението на ОССл. и досежно договора установява, че: „категоричността в заключенията на вещите лица е обяснена с обстоятелството, че е извършено микроскопско изследване на подписа, в резултат на което са установени признаци на имитация – нарушаване на координацията и намаляване на темп. Вещите лица не са основали заключението си на наличието на точки на забавяне, но според експертите основната разлика е в размера на движенията, както по хоризонталата, така и по вертикала, както и в липсата след сравнителните образци на подпис с аналогична амплитуда на движенията. Тези изводи били поддържани от вещтие лица от единичната, първа, трета и мнозинството на втората тричленна експертиза. Само едно от вещите лица е изразило становище, че подписът е положен от Д., с отдаване на различията на многовариантността при полагане на подписа.”
Решението на ВКС е постановено обаче към момент, когато дружеството е обявено в несъстоятелност и заличено. Факторът време ще се окаже съществен и ще надделее над справедливостта.
Ето в подробности как се случва това.
Още с депозиране на исковата молба за обявяване на договора за продажба на дялове за нищожен /гр.д. №2507/2002г. РССл./, Валентин Дяков е поискал да обезпечи предявения иск чрез спиране на всякакви вписвания по партидата на дружеството. Това е провокирано от силно изострените отношения между съдружниците и вероятността мнимият мажоритарен собственик Ибрям Мустафов да се разпореди с наличното имущество на дружеството. С определение 933/10.12.2002г. РССл. допуска обезпечение на предявения иск, за което е издаден изпълнителен лист от 13.12.2002г. След обжалване, с определение №38 от 31.01.2003г. по ч.гр.д. № 87/2003г., ОССл. отменя определението и обезсилва издадената обезпечителна заповед.
Заплашен от установяване на истината около придобиване на дружествените дялове Ибрям Мустафов предприема следните контрадействия.
с решение 965/02.07.2002г. на ОССл. по партидата на дружеството е вписан като втори управител д-р Иван Димов Вълканов. Наред с това е взето решение съуправителите да не сключват сделки и договори за над 2000 лв.
На 29.11.2002 г. мажоритарният собственик освобождава от качеството му на управител д-р Йордан Дяков, а на негово място назначава д-р Йордан Костадинов Костадинов. Освободеният управител депозира в съда искова молба за отмяна на решението на общото събрание с правно основание чл.74 във вр. с чл.139, ал.1 от ТЗ, по която е образувано т.д. 712/2002 по описа на ОССл. След направено изрично искане с определение от 13.12.2002г. ОССл. е наложил забрана на вписванията по партидата на дружеството, като най-адекватна и навременна мярка до решаване на основния въпрос относно валидността на договора за прехвърляне на дружествените дялове. В последствие обаче тази забрана е отменено от Апелативен съд Бургас.
Предвид опасността от отчуждаване на имота – болничната сграда, като основен актив на дружеството, са направени и няколко безуспешни опита за налагане на възбрана върху нея, за което свидетелстват определение № 33/01.04.2003 г. и определение от 08.08.2003 г. на ОССл. Въпреки това, с решение №1394/08.08.2003 г. ОССл вписва промените и освобождаването на д-р Йордан Дяков като управител. Срещу решение №1394/08.08.2003 г. на ОССл. също е образувано дело с правно основание чл.421, ал.2 във вр. с чл.80, ал.1, вр. с чл.498 от ГПК /отм./, по което отново се правят искания за налагане на обезпечителни мерки.
На 16.05.2003г.е проведено ново общо събрание на дружеството, на което единствено присъстващият Ибрям Мустафов взема решение и изключва съдружниците Валентин Дяков и д-р Йордан Дяков. Основанието е формално, че двамата са действали против интересите на дружеството /чл.126, ал.3 от ТЗ/.Дяловете на изключените съдружници са поети от Ибрям Мустафов, който става едноличен собственик на капитала и ООД преминава в ЕООД. Решението за изключване на съдружниците е вписано в ТР на 23.10. 2003г. и отново е оспорено, като наред с него за пореден път е поискано спиране вписването на промени в търговския регистър до приключване на основното производство /гр.д. №2507/2002г. на РССл.
Направен е също нов опит за налагане на възбрана върху болничната сграда и по основното гр.д.2507/2002 г. по описа на Районен съд Сливен, но с определение №967/17.09.2003 г. на съда искането е отхвърлено.
Непрестанните опити на изключените съдружници да възстановят имуществените си права върху недвижимия имот и дружеството провокират Ибрям Мустафов да предприеме действия за изваждане на болничната сграда от активите на същото.
На 14.11.2003г. Мустафов взема решение и ЗАМЕНЯ болничната сграда с апартамент 20, ет.3, находящ се в гр. Търговище на ул. „Епископ Софроний” № 15, ж.к. „Малина”, собственост на Х.Е.Х. с ЕГН и съпругата му Р.Я.Х. с ЕГН, които за уравняване на сделката заплатили на ръка сумата от 83 712.40 лв.. Сделката е извършена чрез управителите д-р Иван Димов Вълканов и д-р Йордан Костадинов Костадинов пред нотариус Кинка Генчева с рег. № 317 и район на действие РС Търговище. Така двамата съпрузи се сдобиват с болнично заведение и стават негови собственици без да са медицински лица и без да става ясно, от къде разполагат със сумата от 83 712.40 лв.. По-интересно е, обаче че замяната на сградата е вписана с вх.№54673, като по -рано на същия ден по партидата на дружеството с вх.№54667 вече е наложена ВЪЗБРАНА по т.д.710/2003 г. на ОССл. за обезпечение на бъдещ иск. Тоест, продаден е възбранен имот.Тази замяна не е случаен акт, а добре обмислен ход на Ибрям Мустафов.
Възникналите проблеми около САГБ „ Св. Констатнит и Елена” ЕООД водят до идеята за учредяване на второ еднолично дружество, чрез което Ибрям Мустафов по-късно ще си върне болничната сграда. И тази замяна е първата стъпка към реализиране на идеята. Един месец след замяната на имота, с решение 1944/12.12.2003г. на ОССл. в търговския регистър е вписано учредяването на дружество с наименование „Специализирана акушерогинекологична болница за активно лечение „ЕВА” ЕООД с едноличен собственик на капитала Ибрям Мустафов. За управител на дружеството е избран д-р Иван Димов Вълканов, същият който е съуправител и на „Специализирана Акушеро-гинекологична болница „Св.Св. Константин и Елена” ООД. Направена е първата успешна стъпка за финансов колапс на действащата болница и прехвърляне на всички активи от нея в новото дружество, контролирано от Ибрям Мустафов.
По-късно Ибрям Мустафов продава всичките си дялове от САГБАЛ „ЕВА” ЕООД на Ива Петрова Колева. Тя назначава за втори съуправител на дружеството д-р Йордан Костадинов Костадинов, който към онзи момент също е съуправител на САГБ „Св.Св. Константин и Елена” ООД. Така, Ибрям Мустафов привидно вече не е собственик на САГБАЛ „ЕВА” ЕООД, но има за управители лица, които управляват и дружеството САГБ „Св.Св. Константин и Елена” ООД. На 15.03.2005г. Ива Петрова прехвърля собствените си дялове на брата на Ибрям Мустафов – М.А.М. Това е подходящият момент, в който Ибрям Мустафов отново трябва да придобие сградата на болничното заведение, като този път тя ще отиде в патримониума на новата САГБАЛ „ЕВА” ЕООД.
На 18.03.2005г. се извършва поредно привидно прехвърляне на болничната сграда. Сега придобилите го срещу замяна и доплащане на ръка съпрузи Х.Е.Х. и Р.Я.Х. отново ЗАМЕНЯТ сградата срещу апартамент № 2, ет.2, в бл.№ 1, находящ в гр. Котел, ул. „Бозвели” със застроена площ от 68,14 кв.м. Нотариалният акт за САГБАЛ „ЕВА” ЕООД е подписан от управителя д-р Иван Димов, който за уравняване на сделката се задължава да доплати на семейството сумата от 70 000 лв.
Интерес буди още един любопитен факт. Апартаментът, който САГБАЛ „ЕВА” ЕООД прехвърля на съпрузите Хасан е придобит от САГБАЛ „ЕВА” ЕООД само десет дни по-рано от „Агромеханизация разбойна” ООД с Булстат 829054139 с управител и съдружник Ибрям Мустафов. Тоест, Ибрям Мустафов съвсем услужливо и целенасочено продава апартамент на притежаваното от брат му търговско дружество САГБАЛ „ЕВА” ЕООД, за да може същият да бъде заменен срещу болничната сграда.
Паралелно с действията по замяната на имота, дирижирани от Ибрям Мустафов, последният довежда учреденото от Валентин Дяков и д-р Йордан Дяков САГБ „Св.Св. Константин и Елена” ООД до несъстоятелност. Същата бива обявена с решение 139/01.12.2005г. на окръжен съд Сливен, а с решение 10/05.02.2007г. дружеството е заличено.

Решението на ВКС за обявяване нищожността на договора за продажба на 175 дружествени дяла от 13.12.2001 г. се оказва твърде закъсняло и идва след заличаване на дружеството. Ето защо, всякакви действия срещу него, предвид липсата на пасивна процесуално легитимация са обречени. Така на 10.12.2008 г. доверителят ми завежда отменителен иск с правно основане чл.135 от ЗЗД срещу САГБ „Св.Константин и Елена „ ООД и съпрузите Х.Е.Х. и Р.Я.Х. за обявяване недействителността на замяната на болничната сграда от 14.11.2003 г. /търг.д. 807/2008 ОССл./ Заличеното дружество, обаче не може да бъде ответник и делото е прекратено.
В обобщение на горното, едва ли е трудно да се разбере какви са били истинските намерения на Ибрям Мустафов. С встъпването му като съдружник в дружеството и непосредствено след придобиване собствеността върху АГ болница, Мустафов чрез използването на неистински документи /договор от 13.12.2001 г. за продажба на 175 дружествени дяла/ си осигурява мажоритарен дял в капитала на САГБ „Св.Константин и Елена „ Впоследствие той освобождава управителя д-р Йордан Дяков, след което изключва него и сина му Валентин Дяков и като съдружници в дружеството. Отчуждава болничната сграда чрез сключването на една привидна замяна и впоследствие довежда дружеството до несъстоятелност. Успоредно с това учредява ново търговско дружество с наименование САГБАЛ „ЕВА” ЕООД със същия предмет на дейност, като чрез поредна привидна замяна прехвърля в патримониума му болничната сграда.
Днес САГБАЛ „ЕВА“ ЕООД е водеща специализирана акушеро-гинеколочина болница в град Сливен.

Вашият коментар