Как се краде бизнес у нас или историята за собствеността на първата в България акушеро-гинекологична болница

Сигурно малко от Вас знаят, но първата болница по акушеро-гинекология у нас е основана в град Сливен през 2000г. от д-р Йордан Дяков. С неговия син Валентин Дяков се запознах през есента на 2011г., когато той ми разказа своята история и се запознах с документите и делата, които той е неговият баща са водили. Много преди откровенията на н.в. френския посланик Ксавие Лапер дьо Кабан и случая „Белведере“ от 2015г., това е класическа схема за обсебване на чужд бизнес, в който съд и прокуратура са част от самата нея. В това се убедих, след като се запознах с несправедливите и нелогични съдебните актове през годините, с мудността и пълната апатия на прокуратура.

Това е един от случаите, породили у мен силно чувство на гняв от моята безпомощност да помогна. За историята разказвам по-долу, като Ви предоставям част от своя сигнал до Окръжна прокуратура Сливен.

ДО

ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА СЛИВЕН

С И Г Н А Л

От *******, адвокат към Софийска адвокатска колегия, със съдебен адрес – гр.****, пл.”****” №*, ет.*, офис **, тел. ****, пълномощник на ****** **** с ЕГН *****, с л.к.№******, изд. на *** г. от МВР-****, с адрес за призоваване гр.*****, кв.”****”, ул.”***” №*.

Срещу: 1. ******** с ЕГН ****** и

2. ********, нотариус с рег.№*** по описа на НК, с район на дейтсвие ***. / с отнети права/.

Относно: Извършени престъпления от общ характер.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН/ГОСПОЖО ПРОКУРОР,

През 2000 г. доверителят ми В.Д. заедно със своя баща д-р Й.Т.Д., действащ като ЕТ „Д-р Й. Д.” учредяват „Специализирана акушеро-гинекологична болница Св.Св. Константин и Елена” ООД. Дружеството е вписано с решение №1561/24.07.2000 г. по ф.д.786/2000 г. при Окръжен съд гр. Сливен с капитал от 5000 лв., разпределен на 500 дяла по 250 на всеки съдружник. За управител на дружеството е назначен д-р Й. Д.. /вж. приложения 2-3/.

Година по-късно с Решение №1303/14.08.2001 г. на ОССл., като съдружник в дружеството е приет И.А.М. с ЕГН ****** който закупува от ЕТ „Д-р Й.Д.” 200 дружествени дяла. След този момент разпределението на дружествените дялове между тримата съдружници е както следва: ЕТ „Д-р Й.Д.” – 50 дяла; В. Д. – 250 дяла и И.А.М. – 200 дяла./вж. пр.4-6/.

На 10.09.2001 г. съпрузите д-р Й. Д. и Е. К. Д. прехвърлят в собственост на учреденото дружество масивна двуетажна сграда за акушеро-гинекологична болница, построена в общински урегулиран поземлен имот №I, В, кв.2.В, гр. Сливен, на бул.”И.ш.”, със застроена площ от 266.80 кв.м. /вж. пр.7 /

В средата на 2002 г. И.А.М. заявява пред доверителя ми и пред неговия баща, че притежава мажоритарен дял в дружеството. След направена справка в търговския регистър В.Й.Д. и баща му д-р Й.Д. с учудване установяват, че действително с договор от 13.12.2001г. /вж. пр.8 и 9/ първият от тях е продал на новия съдружник още 175 дяла от капитала на дружеството, с което Мустафов придобива общо 375 дяла.. Следва да се отбележи, че доверителят ми никога не е прехвърлял част от своите дялове на И.А.М., поради което този договор е оспорен пред Районен съд Сливен. Образувано е гр.д. №2507/2002г. по описа на съда с иск с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК; чл.26,ал.2 от ЗЗД и чл.472 във вр. с чл.474, ал.4 от ГПК /отм./ във вр. с чл.129, ал.2 от ТЗ за обявяване нищожността на договора за прехвърляне на 175 дружествени дяла. Първоинстанционният съд отхвърля иска като неоснователен и недоказан /вж. пр.10/. След обжалване, обаче Окръжен съд Сливен с решение по гр.д. 612/2004 г. признава за установено по отношение на И.А.М., че подписът за „продавач” на договора от 13.12.2001г. за продажба на 175 дружествени дяла от капитала на САГБ „ Св. Констатнит и Елена” ООД на стойност 1 750 лв. не е положен от В.Д., с което договорът е обявен за нищожен, поради липса на съгласие. С решение 211/16.03.2007г. по гр.д. № 1312/2005г., ВКС /вж. пр.11/ потвърждава решението на ОССл. и досежно договора установява, че: „ категоричността в заключенията на вещите лица е обяснена с обстоятелството, че е извършено микроскопско изследване на подписа, в резултат на което са установени признаци на имитация – нарушаване на координацията и намаляване на темп. Вещите лица не са основали заключението си на наличието на точки на забавяне, но според експертите основната разлика е в размера на движенията, както по хоризонталата, така и по вертикала, както и в липсата след сравнителните образци на подпис с аналогична амплитуда на движенията. Тези изводи били поддържани от вещтие лица от единичната, първа, трета и мнозинството на втората тричленна експертиза. Само едно от вещите лица е изразило становище, че подписът е положен от Д., с отдаване на различията на многовариантността при полагане на подписа.”

Решението на ВКС е постановено обаче към момент, когато дружеството е обявено в несъстоятелност и заличено. Факторът време ще се окаже съществен и ще надделее над справедливостта.

Ето в подробности как става това.

Още с подаване на исковата молба за обявяване на договора за продажба на дялове за нищожен /гр.д. №2507/2002г. РССл./, доверителят ми е поискал да обезпечи предявения иск чрез спиране на всякакви вписвания по партидата на дружеството. Това е провокирано от силно изострените отношения между съдружниците и вероятността мнимият мажоритарен собственик И.А.М. да се разпореди с наличното имущество на дружеството. С определение 933/10.12.2002г. РССл. /вж. пр. 12/ допуска обезпечение на предявения иск, за което е издаден изпълнителен лист от 13.12.2002г. /пр.13/ След обжалване, с Определение №38 от 31.01.2003г. по ч.гр.д. № 87/2003г., ОССл. отменя определението и обезсилва издадената обезпечителна заповед. /вж.пр.13/.

Заплашен от установяване на истината около придобиване на дружествените дялове И.А.М. предприема следните контрадействия.

На 02.07.2002 г. с Решение 965/02.07.2002г. на ОССл. по партидата на дружеството е вписан като втори управител д-р Иван Димов Вълканов. Наред с това е взето решение съуправителите да не сключват сделки и договори за над 2000 лв. / вж. пр.16/.

На 29.11.2002 г. мажоритарният собственик освобождава от качеството му на управител д-р Й.Д., а на негово място назначава д-р Йордан Костадинов Костадинов. Освободеният управител подава искова молба за отмяна на решението на общото събрание с правно основание чл.74 във вр. с чл.139, ал.1 от ТЗ, по която е образувано т.д. 712/2002 по описа на ОССл. След направено изрично искане с Определение от 13.12.2002г. ОССл. е наложил забрана на вписванията по партидата на дружеството. В последствие същата е отменено от Апелативен съд Бургас.

Предвид опасността от отчуждаване на имота са направени и няколко безуспешни опита за налагане на възбрана върху болничната сграда, за което свидетелстват Определение № 33/01.04.2003 г. и Определение от 08.08.2003 г. на ОССл. Въпреки това, с Решение №1394/08.08.2003 г. ОССл /вж. пр.18/ вписва промените и освобождаването на д-р Й.Д. като управител. Срещу Решение №1394/08.08.2003 г. на ОССл. също е образувано дело с правно основание чл.421, ал.2 във вр. с чл.80, ал.1, вр. с чл.498 от ГПК /отм./, по което отново се правят искания за налагане на обезпечителни мерки.

На 16.05.2003г. е проведено ново Общо събрание на дружеството, на което единствено присъстващият И.А.М. взема решение и изключва съдружниците В. Д. и д-р Й.Д.. Основанието е, че двамата действат против интересите на дружеството /чл.126, ал.3 от ТЗ/. Дяловете на изключените съдружници са поети от И.А.М., който става едноличен собственик на капитала и ООД преминава в ЕООД. Решението за изключване на съдружниците е вписано в ТР на 23.10. 2003г. /вж. пр.20/ и отново е оспорено, като наред с него за пореден път е поискано спиране вписването на промени в търговския регистър до приключване на основното производство /гр.д. №2507/2002г. на РССл. /

Направен е също нов опит за налагане на възбрана и по основното гр.д.2507/2002 г. по описа на Районен съд Сливен, но с Определение №967/17.09.2003 г. на съда искането е отхвърлено. /вж. пр.14/

Непрестанните опити на изключените съдружници да възстановят имуществените си права върху недвижимия имот и дружеството провокират И.А.М. да предприеме действия за изваждане на болничната сграда от активите на същото.

На 14.11.2003г. Мустафов взема решение и ЗАМЕНЯ болничната сграда с апартамент 20, ет.3, находящ се в гр. Търговище на ул. „Епископ Софроний” № 15, ж.к. „Малина”, собственост на Х.Е.Х. с ЕГН и съпругата му Р.Я.Х. с ЕГН, които за уравняване на сделката заплатили на ръка сумата от 83 712.40 лв.. Сделката е извършена чрез управителите д-р Иван Димов Вълканов и д-р Йордан Костадинов Костадинов пред нотариус Кинка Генчева с рег. № 317 и район на действие РС Търговище / вж..пр. 21/ Така двамата съпрузи се сдобиват с болнично заведение и стават негови собственици без да са медицински лица и без да става ясно, от къде разполагат със сумата от 83 712.40 лв.. По-интересно е, обаче че замяната на сградата е вписана с вх.№54673, като по-рано на същия ден по партидата на дружеството с вх.№54667 вече е наложена ВЪЗБРАНА по т.д.710/2003 г. на ОССл. за обезпечение на бъдещ иск. Тоест, продаден е възбранен имот. Тази замяна не е случаен акт, а добре обмислен ход на И.А.М.. /вж.пр.22/

Възникналите проблеми около САГБ „ Св. Констатнит и Елена” ЕООД водят до идеята за учредяване на второ еднолично дружество, чрез което И.А.М. по-късно ще си върне болничната сграда. Така, месец след замяната на имота, с Решение 1944/12.12.2003г. на ОССл. /вж. пр.22/ в търговския регистър е вписано дружество с наименование „Специализирана акушерогинекологична болница за активно лечение „ЕВА” ЕООД с едноличен собственик на капитала И.А.М.. За управител на дружеството е избран д-р Иван Димов Вълканов, същият който е съуправител и на „Специализирана Акушеро-гинекологична болница „Св.Св. Константин и Елена” ООД.

По-късно И.А.М. продава всичките си дялове от САГБАЛ „ЕВА” ЕООД на Ива Петрова Колева. Тя назначава за втори съуправител на дружеството д-р Йордан Костадинов Костадинов, който към онзи момент също е съуправител на САГБ „Св.Св. Константин и Елена” ООД. Така, И.А.М. привидно вече не е собственик на САГБАЛ „ЕВА” ЕООД, но има за управители лица, които управляват и дружеството САГБ „Св.Св. Константин и Елена” ООД. На 15.03.2005г. Ива Петрова прехвърля собствените си дялове на брата на И.А.М. – М.А.М. Това е подходящият момент, в който И.А.М. отново трябва да придобие сградата на болничното заведение, като този път тя ще отиде в патримониума на САГБАЛ „ЕВА” ЕООД.

На 18.03.2005 г. се извършва поредно привидно прехвърляне на болничната сграда. Сега съпрузите Х.Е.Х. и Р.Я.Х. я ЗАМЕНЯТ срещу апартамент № 2, ет.2, в бл.№ 1, находящ в гр. Котел, ул. „Бозвели” със застроена площ от 68,14 кв.м. Нотариалният акт за САГБАЛ „ЕВА” ЕООД е подписан от управителя д-р И.В., който за уравняване на сделката се задължава да доплати на семейството сумата от 70 000 лв. /вж. пр.24/

Интерес буди още един любопитен факт. Апартаментът, който САГБАЛ „ЕВА” ЕООД прехвърля на съпрузите Хасан е придобит от САГБАЛ „ЕВА” ЕООД само десет дни по-рано от „Агромеханизация разбойна” ООД с Булстат 829054139 с управител и съдружник И.А.М.. Тоест, И.А.М. съвсем услужливо и целенасочено продава апартамент на притежаваното от брат му търговско дружество САГБАЛ „ЕВА” ЕООД, за да може същият да бъде заменен срещу болничната сграда. /вж. пр.25/

Паралелно с действията по замяната на имота, дирижирани от И.А.М., последният довежда учреденото от доверителя ми дружество САГБ „Св.Св. Константин и Елена” ООД до несъстоятелност. Същата бива обявена с решение 139/01.12.2005г. на Окръжен съд Сливен, а с Решение 10/05.02.2007г. дружеството е заличено. / вж. пр. 26/.

Решението на ВКС за обявяване нищожността на договора за продажба на 175 дружествени дяла от 13.12.2001 г. се оказва твърде закъсняло и идва след заличаване на дружеството. Ето защо всякакви действия срещу него, предвид липсата на пасивна процесуално легитимация са обречени. Така на 10.12.2008 г. доверителят ми завежда отменителен иск с правно основане чл.135 от ЗЗД срещу САГБ „Св.Константин и Елена „ ООД и Х.Е.Х. и Р.Я.Х. за обявяване недействителността на замяната на болничната сграда от 14.11.2003 г. /търг.д. 807/2008 ОССл./ Заличеното дружество, обаче не може да бъде ответник и предвид липсата на пасивна процесуална легитимация делото е прекратено.

В обобщение на горното едва ли е трудно да се разбере какви са били истинските намерения на И.А.М.. С встъпването му като съдружник в дружеството и непосредствено след придобиване собствеността върху АГ болница от същото, Мустафов чрез използването на неистински документи /договор от 13.12.2001 г. за продажба на 175 дружествени дяла/ си осигурява мажоритарен дял в капитала на САГБ „Св.Константин и Елена „ ООД. В последствие той освобождава управителя д-р Й.Д., след което изключва него и сина му В. Д. като съдружници в дружеството. Отчуждава болничната сграда чрез сключването на една привидна замяна и в последствие довежда дружеството до несъстоятелност. Успоредно с това учредява ново търговско дружество САГБАЛ „ЕВА” ЕООД със същия предмет на дейност, като чрез поредна привидна замяна прехвърля в патримониума му болничната сграда.

Така използвайки неистински документ – договора от 13.12.2001г., доказано такъв с влязло в сила решение по гражданско дело 2507/2002 г. по описа на РССл., И.А.М. е получил чуждо имущество без правно основание. Имуществото е особено големи размери и с оглед настъпилите вредни последици измамата представлява особено тежък случай.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН/ГОСПОЖО ПРОКУРОР, не би било коректно ако не спомена, че за този случай по сигнал срещу И.А.М. през 2003г. в Районна прокуратура Сливен е образувано досъдебно производство №12/2003 по чл.212, ал.1 от НК, но същото е прекратено с постановление от 28.05.2005г. на прокурор Хр.Христов. Както по-горе бе споменато, обаче от 16.03.2007г. е налице влязло в сила съдебно решение на ВКС установяващо по безспорен начин неистинността на документа, от който И.А.М. се е ползвал. Това решение е след датата на прекратителното постановление и е безспорно доказателство за ползване на неистинския документ. Намирам, че същото не би могло да се подмине и остави без разглеждане, напротив то представлява законен повод за образуване на ново досъдебно производство по смисъла на чл.207 от НПК, тъй като се съдържат дотатъчно данни за извършено престъпление. Намирам, че това изключва прилагането на чл.24, ал.1, т.6 от НПК, още повече, че са налице данни за квалифициран състав по чл.212, ал.5 от НК в сила към датата на извършване на деянието. Именно на това основание сезирам компетентните органи за образуване на досъдебно производство.

Ако все пак счетете, че е налице основание срещу И.А.М. да не се образува наказателно производство по чл.212 от НК, то данните по-горе са достатъчни за отпочване на разследване срещу лицето и по други законови състави.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН/ГОСПОЖО ПРОКУРОР, предвид изложените факти, намирам, че са налице данни за извършено престъпление и от страна на нотариус Димитър Григоров Григоров, рег.№182 по описа на НК.

Нотариусите са длъжностни лица по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК. Нотариалната дейност е специализирана удостоверителна дейност. По силата на ЗННД и ГПК удостоверяването на верността на частен документ има официален характер,

В случая на 13.12.2001 г. Димитър Григоров в качеството си на длъжностно лице е извършил нотариалната заверка върху процесния договор за прехвърляне на 175 дружествени дяла, с което е удостоверил, че подписът върху него е положен от В. Д.. С влязло в сила Решение на ВКС се установи, че подписът, положен върху документа, не е на В. Д., тоест отразеното в документа обстоятелство не съответства на действителното положение – налице е лъжливо документиране.

Освен това намирам, че документът е съставен при условията на пряк умисъл – съзнавайки, че лицето В. Д. не се е явило и не е подписало договора, нотариусът е съставил удостоверителен документ, като е нарушил задълженията от кръга на службата си. Всичко това обосновава извод за извършено престъпление, чийто давностен срок за преследване не е изтекъл.

В случая степента на обществена опасност на деянието е засилена с факта, че защитените обществени отношения са реално увредени инкриминираният документ е бил впоследствие използван. Съставяйки документ с невярно съдържание /по отношение на заверката/ нотариусът е дал възможност на И.А.М. да получи без правно основание имущество – престъпление и по чл.212,ал.2 от НК и в последствие да се разпореди с него.

Вашият коментар