Не се крийте от ЧСИ

автор: Марина Христова, вестник Дом и пари

Както писахме и в предишния брой, започваме рубрика за потърпевшите от цялата съдебна система, която чака реформа от десетилетия. Разговаряме с адвокат Камен Добрев за частните съдебни изпълнители (ЧСИ) и беззаконието.

– Адвокат Добрев, вие защитавате много хора, чиито задължения се събират от ЧСИ. Какви са нарушенията?

– Изпълнението на съдебни решения е публична дейност. А това, че е възложено на частни лица, е законодателно решение. Проблематиката на частното съдебно изпълнение я има от самото му създаване и тя ескалира във времето. И не става дума за самото събиране от длъжника. А това, че когато възложиш държавна публична дейност на частни лица, трябва да създадеш много сигурен и ефективен държавен контрол. Такъв не е създаден и практиката го показва. ЧСИ се контролират сами. Да, проверките се правят съвместно с Камарата на частните съдебни изпълнители (КЧСИ) и Министерството на правосъдието. Става дума за тричленни дисциплинарни състави, двама от които са от КЧСИ и всъщност те решават какво ще стане по дадена преписка. Например пред ЧСИ Росен Сираков от Кърджали е образувано изпълнително дело, за задължение на „Горубсо – Кърджали“ АД в общ размер на 150 000лв., което е изцяло събрано от запорите върху банковите сметки на дружеството. Съдебният изпълнител уж не може да намери на адрес търговеца и предприема действия по опис на негов хотелски комплекс, за който опис по т. 20 от Тарифата ЧСИ за своя сметка си начислява и събира такса от 207 000 лв. Случаят е от 2008 г., като на три инстанции съдилищата осъждат съдебния изпълнител да върне парите за този опис на „Горубсо – Кърджали“, като напълно ненужен и в ущърб на длъжника. Тогава таксата за опис на вещи не се приспадаше от т.н. такса по т. 26 от Тарифата. Срещу ЧСИ Росен Сираков е образувано и дисциплинарно производство и същият е наказан с непоносимата глоба от 1000 (хиляда!) лева. Ето нагледен пример колко ефективни и обективни са били във времето дисциплинарните състави. Наказанието е потвърдено и от Върховния касационен съд. Последният случай е с ЧСИ Иван Чолаков. Едва, когато Би Ти Ви направи разследване за неистинските записи на заповед, се запознахме с неговата професионална биография. Дисциплинарната дейност на КЧСИ е обвита в огромна тайна. Ние не сме наясно какви и колко производства се водят и срещу кого. Разбираме едва, когато отидат на ВКС и евентуално прочетем в мотивите на самото решение. И сега разбрахме, че Иван Чолаков е наказван с предупреждение за лишаване от правоспособност, налагани са му различни глоби в обидно нисък размер, напълно непропорционални на нарушенията. И това не е имало никакъв възпиращ ефект. А ставаше дума за неистински записи на заповед, издавани на хора, които никога не са задлъжнявали.

– Какво беше наказанието му?

– Последното от тази година е отнемане на правата му за срок от две години. Но всъщност дейността му и делата му ще бъде продължени от неговата съпруга, която работи в същата кантора. Това не е забранено.

– А какво става с хората и техните пари? Измамените и ограбените?

– Водят се досъдебни производства. Но аз съм скептик за изхода от тях, защото повечето от тези пари вече са преведени на мнимия кредитор.

– Какво още може да се направи, за да няма повече изхвърлени на улицата семейства?

– Да се помисли за това как е най-благоприятно за длъжника да ликвидира дълга, ако има вещи, които носят доход. Ако той има имот, защо да не се даде под наем този имот за определено време, докато се събират дължимите суми? Особено, когато става дума за дълг в нисък размер, но за многократно по-скъп имот. В момента се избира най-апетитният имот. Нововъведеният от 2017 принцип на пропорционалност е едно добро пожелание. А всеки ЧСИ работи със собствени вещи лица и със собствени призовкари. Разбирате, че ако те са недобронамерени, няма какво да ги спре.

– Само частни лица, фирми и банки ли събират дълговете си по този начин?

– Те действат на принципа на всяка една фирма и търсят нови ниши. КЧСИ са имат договори с Висшия съдебен съвет. Самите съдилища дават за изпълнение свои вземания (за глоби) на ЧСИ. Това не е ли скандално, при положение, че има държавни съдебни изпълнители и те са част от тези съдилища? Договори с тях имат и други държавни структури – с ДАНС, с Изпълнителна агенция по горите, предлагаха на КАТ да започнат да събират вземанията им за глоби. Наистина се говори как при ДСИ ефективността е по-ниска, но е въпрос на организация. Те работят напълно сами, нямат собствени призовкари, нямат юристи, а и виждате – самите държавни институции не се обръщат към тях. Докато при ЧСИ има кантори, които разполагат с помощници, юрисконсулти, призовкари, счетоводители, сътрудници и пр. Освен това, питаме се и друго. Съдии, прокурори и следователи подават ежегодно декларации по Закона за съдебната власт, с които декларират имущество и интереси, както свои, така и на свои съпрузи или лица, с които живеят във фактическо съжителство. Защо ЧСИ не подават такива? Те събират парите, не е ли от значение това? Няма и никакъв механизъм за вътрешно разпределение на делата помежду им. Всеки знае в големите градове кои са водещите ЧСИ, няма никаква пропорционалност или опит да се следи за монополно положение или нелоялни практики. Стоян Якимов, който според мен е най-търсеният съдебен изпълнител в София. Той за един календарен месец тази година бе обявил за продажба имоти за над 75 млн. лв. първоначална цена За него знаем, че е съдебният изпълнител, близък до Пеевски. Той продава имотите на бившата КТБ, зала „Универсиада“ за 15 млн. лв., също така недостроената сграда на НАП до Окръжна болница за 13 млн. лв. и още едно предприятие на подобна стойност. Е, той само от таксите от тези продажби ще стане милионер. Георги Дичев е друг съдебен изпълнител, който продаде през 2014г. хотел„Родина“ за 22 млн. лв. и магазина на „Карфур“ на бул. „Цариградско шосе“ за 35 млн. лв. И в същото време няма пари в съдебната система, в малките градове има много съдилища, които нямат консумативи и условия за работа, а в двумилионна София правораздават 114 първоинстанционни граждански състава в Софийски районен съд. Има случаи да чакаме с години за насрочване на заседание, имам дело, по което чакаме решение от март 2015 г. Това нормално ли е? Съдиите са поставени да работят в неприемливи условия на натовареност. Бюджетът на Висшия съдебен съвет е 700 млн. лв., а 230 ЧСИ оперират с 1 млрд и 200 млн. лв. на година. Защо тогава държавата да не си върне пълния монопол върху съдебното изпълнение дори само заради финансови причини?

– Как могат да се решат тези проблеми?

– За да се върне съдебното изпълнение изцяло в държавата, трябват законови промени и хора с воля и визия за реформи.

– Какво губи държавата от ЧСИ?

– Губи непрестанно от такси, които могат да отиват в помощ на бюджета на съдебната власт. Иван Чолаков, за когото говорихме в началото, продаваше през 2016 за 23 милиона лева имот от 6 декара, собственост на свързано с КТБ дружество – „ТЦ-ИМЕ“ зад Централна ЖП гара в София, близко до Делян Пеевски, което, забележете, имаше задължения към държавата за осигуровки и данъци. Отново парадокс. Вместо НАП да събира вземането чрез своите публични изпълнители, на които се плаща за това, някой от териториалната дирекция в София е възложил незнайно защо това да го стори ЧСИ и незнайно как пък той да е Иван Чолаков. Всичко е въпрос на законодателна инициатива. Но лобито на банките, в лицето на Асоциацията на банките и на КЧСИ е много силно.

– Има ли някакви реални изследвания или доказателства какви пари остават като печалба за ЧСИ?

– Преди три години се направи едно такова изследване. Според него средните приходите на един ЧСИ са около 400 000 лв. за една година. И това е осреднено число, не говорим за водещите ЧСИ, каквито коментирахме по-горе. Да си посочат всички ЧСИ печалбите, би било много интересно да ги разберем. Все пак, това е въпрос и на държавно значение, за да се провери и прецени дали моделът не е сбъркан. Трябва да се коментира и заповедното производство, по което кредитор с едно писмено заявление може да задължи всекиго в случаи, в които последният може въобще да не разбере. „Топлофикация София“ води около 21 000 заповедни дела на година. Само от юрисконсултски хонорари тя генерираше около 10 млн. лв. на година. Типичен пример за неоснователно обогатяване, тъй като тези хонорари не се дават на самите юристи, защото те са на заплата, а отиват в приход на дружеството. Следващият момент на печалба е за адвокатите на банките. Виждал съм претендирани и присъдени за написване на заявление по заповедно производство, което е по образец на Министъра на правосъдието хонорар от 8 000 лв. Проблемът е, че съдът не може да намали този хонорар, ако длъжникът не възрази.

– Справедливо ли е заповедното производство?

– Уредбата на заповедното производство у нас е объркана, сложна, използваният от законодателя подход непрецизен и понякога многозначен. Затова се наложи в годините уеднаквяване на практиката по тълкуване на отделните разпоредби именно поради тяхната неяснота, в това число и ВКС излезе с няколко тълкувателни решения, защото често не е ясно какво самият законодател е искал да приеме. Налице е грубо погазване на основни принципи на правораздаването у нас. Заповедното производство е несправедливо по няколко причини. Първото е връчването. До промените от миналата година се приемаше, че то може да става чрез залепване, така както е в основното производство. Заповедното производство е бързо и е само за безспорни вземания. Т.е., вие, като длъжник, сте се съгласили, че трябва да дадете тази сума. Но какво става ако не можем да намерим длъжника и да залепим уведомлението на вратата? И то на един адрес, който може временно той да не обитава. Можем ли да кажем, че той се е съгласил с вземането. Категорично не. И когато пропуснете да възразите в и без това краткия 14-дневен срок, оттам нямате възможност да оспорите вземането. В отменения ГПК имаше възможност да се оспорва вземането във всеки момент. Ако се окаже, че длъжникът не е прав и дължи, да си плаща разноските за дяволъка.

– Дали могат да се ползват решения на европейски съдилища и така нещата да се оправят по-бързо? Прави ли се това?

– Трябваше да минат десет години, докато заповедният съд разбере, че е длъжен служебно да следи за неравноправни клаузи. А има утвърдена съдебна практика в съда на Европейската общност, която може да се ползва. В Испания, става дума за две дела 618/2010 и 234/2008 на СЕО, в които ясно се сочи, че срокът за оспорване от 14 дни е твърде кратък, за да се осъществи защитата (както е и при нас) Има и други решения, свързани с директива 93/13 за защита на потребителите. Според нея съдът е длъжен служебно да следи за неравноправни клаузи. А у нас масово се работеше с клаузи, които позволяваха на банките едностранно да увеличават лихвения процент без каквито и да е пазарни условия за това. Основното задлъжняване на българите и българския бизнес през кризата дойде точно от това. И без това лихвите бяха високи спрямо средните лихвени нива в Европа. На места се вдигаха двойно. Поставяте се в положение да не можете да плащате, дори и да искате. Клаузите вече не са такива, но къде беше съдът в тези години?

– Какво да правим?

– Не се крийте от ЧСИ. Ако очаквате някой да ви съди, а дори и да не очаквате, проверявайте в районния съд по настоящ и по постоянен адрес дали се води дело срещу вас. Това е един вид хигиена. Веднъж в месеца ходете и проверявайте. Ако вече някой дойде на адреса да ви връчва покана, не бива да се криете и да не отваряте вратата. Имайте предвид, че на един призовкар в София се падат по 1000 призовки на месец. Сами разбирате в какви условия работят тези хора и колкото и да са добросъвестни, могат ли да си изпълняват задълженията. Често имам случаи, при които съдебните призовкари не успяват, но призовкарите на ЧСИ успяват да намерят длъжника, много странно. Как става това, не знам. Ако погледнете документите им, твърдят, че са връчили призовки на всички, че те са уведомени. Хора, които не са се крили, са осъдени без да разберат. А понякога става дума за вземания, които са изтекли по давност. Но трябва да се възрази специално, за да се отпишат. Когато дойде призовкар и постави на вратата ви съобщение, но вие сте на почивка или в чужбина, срокът от 14 дни ще изтече без да реагирате. Това означава, че се съгласявате с дълга не можете за възразите за давността.

 

Статията е публикувана и на онлайн версията на изданието Дом и Пари на: https://www.domipari.eu/single-post/2018/11/20/-Адвокат-Камен-Добрев-Не-Се-Крийте-От-Чси

Вашият коментар